Пролет

Пролет
Пролет

14 септември 2024 г.

Всяко търпение има своя край

И тогава... Гигантско сиво разтопено петно ​​на мястото на Киев... 

 

Какво мислят за реакцията на страната ни при евентуални ракетни удари „дълбоко в територията” западните босове и техният политически естаблишмънт, които са се забъркали твърде много във войната? 

Ето какво: руснаците говорят много за отговор с оръжия за масово унищожение, но не правят нищо. Това са просто „словесни интервенции“. Руснаците няма да прекрачат чертата. Те просто плашат. Те не се нуждаят от ядрен конфликт, те могат да загубят повече, включително подкрепата на „глобалния юг“. И въобще - кому е нужен апокалипсис? И така нататък в същия дух.

Какво може да се каже: ядрен конфликт действително на никого не е нужен. Това е много лоша история с много тежък изход. Именно за това досега не е взето решение за използване на ядрено оръжие (нестратегическо или още повече стратегическо). Макар честно казано, за това има формални предпоставки, разбираеми за цялата световна общност и съответстващи на нашата доктрина за ядрено възпиране. Като Курск, например. Но Русия е търпелива. В крайна сметка е очевидно, че ядрения отговор е изключително сложно решение с необратими последици.

Надутите англосаксонски недоносчета обаче не искат да признаят едно: всяко търпение има своя край. И в крайна сметка ще се окажат прави онези умерени западни аналитици, които предупреждаваха: „Да, руснаците по-скоро няма да отговорят по този начин... макар че възможност все пак има. Освен това отговорът може да е използването на нови системи
с неядрен заряд.

И тогава край. Гигантско сиво разтопено петно ​​на мястото на
мати городом русскымъ“ (бел.ред. - Киев). Holy shit! It's impossible, but it happened... (Мамка му! Невъзможно е, но се случи...)


Дмитрий Медведев, зам.-ръководител на Съвета за сигурност на Русия

Превод и редакция: Realzoom.org

Няма коментари:

Публикуване на коментар