Геополитиката на съвременна Европа има своите корени в управлението на последния римски император Юстиниан Велики.
Това е последният владетел успял да възстанови римската власт в почти цялата бивша Римска империя. Този велик мъж е израснал сред българите край Охрид. Затова едно от най-прозорливите му решения е създаването на Юстиниана Прима, която още тогава през 535 г. е известна като Българската Архиепископия.
По-късно тя е позната като Охридска Архиепископия. Чрез своята самостоятелна църква, а именно Юстиниана Прима, българите успели да установят влияние в почти цяла Европа. Те покръстили на Изток русите. На Запад стигнали до Окситания чрез своите последователи наричани катари и албигойци.
Рим и Константинопол в продължение на векове полагали всички усилия да ликвидират България като европейска сила, като за това е трябвало задължително да ликвидират Юстиниана Прима или Охридската Архиепископия. Рим и Константинопол осъзнавали добре, че българската независимост и сила се крие именно в Юстиниана Прима или Охридската Архиепископия.
В края на седми век Константинопол успял да предизвика сериозна криза в Юстиниана Прима, като успял да подкупи и привлече към Констаниполската патриаршия всички владици от Охридската Архиепископия и по този начин да обезглави българската църква, тъй като е нямало възможност да бъде избран Патриарх.
Но българският владетел Тривелий, който е баща на Тервел и Мойсей, успял да привлече българина от Кападокия – Кирил Философ, който имал необходимия сан и можел да бъде избран за Патриарх. Но по пътя към Охрид той бил пленен в Солун. За да го освободи Тривелий водил три години война с Константинопол и през 703 г успял да го освободи. След това той бил избран за Патриарх.
Така била спасена независима България – била спасена независимата Юстиниана Прима. А Патриарх Кирил успял да въведе за използване азбука, която българите по негово име нарекли кирилица. Тази азбука използваме и до днес. Всичко това Кирил Философ е описал в неговото произведение „Слово от Кирил Философ как покръсти българите“.
В средата на 9 век Източната Римска империя, позната ни като Византия, преживява голям подем. Той започва при управлението на Михаил III и е познат като Първи византийски Ренесанс. Василевсът успял да победи Борис и го принудил да наложи гръцкия църковен обряд създавайки втора българска църква освен Охридската Архиепископия.
Ударните дипломати на Византия тогава били двамата братя от Солун - Църху и Страхота. Те приели духовните имена Константин и Методий. Осигурявайки съюза на Константинопол и Великоморавия, който бил насочен срещу България, те положили големи усилия да се справят и с влиянието на Охридската Архиепископия и българите в Централна Европа.
За тази цел те използвали и стара тракийска азбука станала известна като глаголица. Църху, който бил вече Константин, в последния месец от своя живот приел името Кирил и така Константинопол успял да създаде дублиращ Кирил Флософ. Така в продължение на следващото хилядолетие гърците успели да заличат спомена за българския Патриарх Кирил Философ от Кападаокия, чрез който Тривелий успял да спаси независимата Юстиниана Прима.
Затова и българите обявили Тривелий за светец и така той останал известен за българската история като Свети Тривелий. А по името на Патриарх Кирил, който въвел нова азбука, българите я нарекли кирилица. Но видимата в миналото и невидимата днес Византия успя да да ликвидира историографски и Свети Тривелий и Патриарх Кирил Философ от Кападокия. А самата Охридска Архиепископия гърците успели да ликвидират през 1767 г.
В началото на 13 век в Европа се засилва влиянието на Франция. Практически Филип II Август на Запад и Балдуин на Изток владеят по-голяма част от бившата Римска империя. Най-голям проблем и за двамата е българското влияние и мощ.
Това става изключително опасно за французите след пленяването на Балдуин от Калоян през 1205 г. В отговор на засиленото влияние на българите в Европа Папа Инокентий III обявява кръстоносен поход срещу катари и албигойци в Западна Европа. Острие на този кръстоносен поход става Филип II Август. Така на Запад е ликвидирано влиянието на Охридската Архиепископия – чрез физическо ликвидиране на катари и албигойци. Но Франция никога не забравя, че българите са убили Балдуин и неговият брат.
След завладяването на Константинопол от османците през 1453 г. многобройна византийска аристокрация се преселва в Западна Европа, включително в Англия. А след като Зоя Палеологина се омъжва за Иван Трети, част от тази аристокрация се преселва в Русия. Тази византийска аристокрация задвижва силите, които водят до Ренесанса на Европа. Но тази потомствена аристокрация успява да наложи на Изток и Запад идеята за възстановяване на Византия и пълно заличаване на българите.
В Русия в средата на 17 век Патриарх Никон успява да наложи гръцкия обряд в руската църква и ликвидира влиянието на Охридската Архиепископия, т.е. на българската църква и култура.
През 18 век Западна Европа е в духовен подем известен като Епохата на Просвещението. Дейците на Просвещението оказват влияние включително и във формиране на външнополитическите доктрини на отделните монархии. Най-ярките представители на просветният абсолютизъм са Фридрих II, Йозеф II и Екатерина Велика – монарсите на Прусия, Австрия и Русия.
Българинът Евгени Булгарис или познат още като Евгениос Вулгарис е един от видните дейци на Европейското просвещение. Роден е в Корфу. Той учи в университета в Падуа, а после в Лайпциг. Основател и ректор на Атонската академия (1749-1758г). Ректор на Патриаршеската школа в Истанбул (1759-1761г). Бил е в близки отношения с повечето видни дейци на Европейското просвещение, включително с Йозеф II и Екатерина Велика. Фридрих Велики го препоръчал на Екатерина Велика. Така той става неин главен съветник и инициатор на Гръцкия проект, като същевременно става и втори човек в Руската църква и влиятелен член на Петербургската академия на науките. Почива в Александър Невската лавра в Петербург, където е и погребан. Там са погребвани царе, патриарси и най-влиятелни руски дейци.
Гръцкият проект е идея за идентичността между Древна Гърция и Византия. Гърците според него е трябвало да доминират в културно отношение и елинизират околните варвари. Според него наследник на Византия е Русия. Чрез Гръцкия проект е било предвиждано Русия да разреши Източния въпрос.
Първоначалният вариант е предвиждал възстановяване на бившата Византия като гръцко кралство, което да достига до Дунав. Последният вариант на Гръцкия проект е Стара планина да дели Гърция и Влашко, а на Запад те да граничат със Сърбия. Казано по-простичко България трябва да не съществува.
Последният опит за реализиране на Гръцкия проект е в Ньой и само намесата на американския президент ни спасява като независима държава. Именно заради влиянието си върху дейците на Европейското просвещение и върху монарсите Евгений Булгарис успява да получи тяхната подкрепа за своята идея.
Категорично доказателство за това е писмо на Екатерина Велика до Йозеф II:
"Но ако, с Божията помощ, ми се удаде възможност да освободя Европа от врага на християнския род, Ваше Императорско Величество не би ми отказало помощ във възстановяването на старата гръцка монархия върху развалините на падналото варварско управление, което сега още господства, при условие, че поема отговорността да запазя така възстановената монархия независима от моята".
Казано накратко историята на Великите сили в Европа, както и техните външнополитически доктрини имат негативно отношение към българите. Защо тогава трябва да се учудваме на Берлин и Ньой? Та те са историческа закономерност. Тъй като чрез „Гаранция – Франция“ Париж през 1918 г. предаде Добруджа на Румъния, а ние днес забравихме за това, днес имаме нов вариант на тази гаранция, но по отношение на Северна Македония.
Най-голямата победа на невидимата Византия е тази за тоталната манипулация на българската история. Евгени Булгарис оказва давление в Петербургската академия, където се оформят идеите, които трябва да бъдат наложени за историята на българите.
Ето някои от тях:
- Устойчиво пренебрегване на факта, че само българите пазим исторически спомен, включително и точни датировки за най-важните библейски събития – Сътворение на света, Библейски Потоп, Вавилонско стълпотворение, Размесване на езиците.
- Историографско убиване на връзката между траки и българи, и определяне на българите като български славяни. Това трябваше да бъде извършено чрез исторически несъществуващите прабългари от тюркски произход, които били номади и управлявани от ханове.
- Пълно заличаване на историята на Юстиниана Прима известна още като Българската Архиепископия, а по-късно и като Охридска Архиепископия. За тази цел нейната история трябваше и беше представяна и до днес като история на богомилите, които били еретици.
- Унищожаване фигурите на Св.Тривелий /баща на Тервел и Мойсей/ - спасителят на Юстиниана Прима като българска Архиепископия, на Кирил Философ от Кападокия – Патриарх на Юстиниан Прима и автор на кирилицата, както и на Асен Велики - родоначалник на българските царе на Балканите.
- Унищожаването на старобългарския език определяйки го като църковнославянски.
Имайки предвид академичното издание на История на България, като най-представителен труд на академичната ни историография то може със сигурност да се каже, че идеята на Гръцкия проект за заличаване на българската история е свещена кауза за академичната ни историография. Като доказателство за това ще разгледам отношението на академичните ни историци към Крум.
Според академици, професори и доценти Крум целял със своето законодателство да славянизира държавата и ускори процесите, водещи до поставянето на обеднелите и лишени от земя и средства за производство селяни под покровителството и властта на издигащите се едри земевладелци.
Според изводите в академичното издание победоносните войни на северозапад, разширението към Средец и югозападните земи на полуострова, победата през 811 г. и последвалите военни действия в Тракия довели до обогатяването на владетеля и на неговите първи помощници.
Същевременно според академичното издание, войните, водени от Крум почти през цялото време на неговото управление, утежнявали положението на селячеството – по един или друг начин то загубвало правото си на собственост върху своята земя, принуждавало се да се подчини на едрите земевладелци и да обработва тяхната земя вече като прикрепено към нея население.
Платените български историци, т.е. академици, професори и доценти, за да заличат спомена за отрязаната глава на Никифор ни насочват към Върбишкия проход, където никога не е имало битка. А за столица на Крум определят Плиска, въпреки, че няма исторически извор, който да е в подкрепа и на двете твърдения.
Според възрожденските ни историци и средновековните автори обаче Крум създал и управлявал от Търново. Обединил българите от Панония и тези на Балканите. Със своето законодателство създал най-добре уредената социална държава в Европа и до днес.
Не случайно в Стратегикона на Кекавмен е отбелязано: „Във всичко се застъпват за нуждаещия се. И наистина богатият е бог за бедния, понеже го облагодетелства. За това и българите наричат имотния - богат, което значи богоподобен”.
Ето го обяснението за произхода на обикновената думичка „богат”, Паисий определя Крум като „отбран, великодушен и благополучен във война, който сключил мир с Карл Велики“, а Никифор победил край Славомир – днешно Сломер. В преписи на неговата история Крум е „12-ий цар Болгарский, който бил голям и остроумен юнак. Той се занимавал в първите шест годин от царуването си само за вътрешните наредби на царството си. Помогнал на панонските българи да са освободят от франките и аварите, с които имали непрестанни боеве“. Раковски определя Крум като „великий и мудрий мъж“ .
Възрожденските ни историци сочат Петър и Асен като представители на Крумовата династия, като наследници на Самуиловият син Гаврил, който българите изгонили във Влашко. И трябва ли да се учудваме тогава, че Петър и Белгун обявили българската независимост в града на Крум – Търново, недалеч от Славомир.
А Белгун приел името Асен по името на първия български цар Асен – наследник на Свети Тривелий. Не, не трябва да се учудваме. Но трябва да се учудваме на изобретателността на платените ни историци – академици, професори и доценти.
За да ликвидират историографски Крумовата династия обединяват двамата сина на Самоил - Гаврил и Радомир, и създават един – Гаврил Радомир, който съответно убиват.
Позволих си да напиша това в деня, когато отбелязваме нашата независимост, с една цел – време е да продължим Българското Възраждане, което започнало с историята на Паисий. Нека продължението да започне като продължение на историческото познание завещано ни от Раковски.
Така ще достигнем до истинската независимост, която е била крайната цел на Българското Възраждане. Знам, че написаното от мен ще засегне платените ни български историци, които съзнателно или не, служат на Гръцкия проект на Евгений Булгарис. Но кои са те в края на краищата сравнени с Паисий и Раковски?
Петко Добрев, Epicenter.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар