По-бързо към нови и по-нови избори, по-високо и по-високо в проценти вот купен и корпоративен, по-далече и по-далече от проблемите на електората!
Това е приносът на България за историята на света с новата състезателна дисциплина ефективно унищожаване на държавността.
Тренировките на българската администрация, МВР и политическите партии за участие в предстоящото състезание на 27 октомври вървят успешно. Главният треньор – Президентът, вече е заложил провалите на отборите, заместник треньорите са заседнали на пътя на Копринката и усилено изчисляват разходите за и приходите си от състезанието, организаторът – Министърът на иновациите и растежа смята, че всичко е под контрол – машините за отчитане на резултата са проверени от някакви специалисти, но не му е останало време да пита какви точно са и дали имат право да сертифицират такива устройства, софтуерът им бил обаче отличен, но давал грешки, което си е нещо съвсем обичайно, но поведението на ЦИК във връзка с това било необяснимо и нетърпимо. Обичайните коментатори ни предлагат за предстоящото състезание стара информация, разкрасена с нови измишльотини.
28-те отбора вяло загряват на стартовата линия обвити в изтърканите си лозунги и билбордове. Те нямат никакво желание да обясняват целите, които се готвят да ни продадат, толкова стари и износени, че никой не проявява интерес към тях. Просто са съсредоточили мисли върху неясното предположение кой ще премине през финиша. Стари и уморени като състезателни коне, те просто очакват поредното си надбягване в неизвестността на обърканото ни изборно законодателство. Вече не ги вълнува нищо и не ги интересува друго освен това още веднъж да се приберат на топло в обора на площад „Народно събрание“, защото много са видели и отдавна са сигурни, че „уморените коне ги убиват, нали“?
Феновете все още не са решили до каква степен трябва да се ангажират с присъствие за състезанието, но от време на време тук-там някоя агитка запалянковци се провиква към отборите колкото да не е без хич. Те много добре знаят, че нов бардак със стари участнички не става, но пък и новите които се щурат наоколо са си „гОла вОда и кал по гърба“, та обмислят още дали не е по-добре да им сложат водомер на гърдите вместо карта за свободен достъп до сградата на бившия Партиен съвет в столицата. Поне засушаването ще преборят.
На териториите на ромските цитадели локаторите на заинтересованите, оперативно известни на МВР лица, отчитат постоянно функциониращ търг за душите на избирателите, а еднократната цена, за да се разходят на 27 октомври до избирателните урни, доближава стойността на социалната пенсия за старост осигурена от правителството за един месец. В тази надпревара само Министърът на вътрешните ни работи е сигурен, че всичко е чисто и прозрачно, политическите брокери са под контрол и кипи усилен предизборен труд, за да може да излезе в пенсия спокоен след нечия поредна изборна победа на 27 октомври.
И да видиш ти тогава какъв живот ни чака: либерализирана цена на енергоносителите и за битовите абонати, необуздана инфлация, замразени нива на заплати, пенсии и социални плащания, но индексирани заради инфлацията заплати на депутати и държавни чиновници, нови дълги опашки пред Терминал 2 на Софийската аерогара, от юг мигранти, които искат да излязат от България, а от запад, мигранти, които трябва да влязат в България, разрастващи се политически скандали и нови предсрочни парламентарни избори щом пролет пукне и вятър духне.
На хоризонта, като ново Елдорадо, примамливо примигва малко позацапаният образ на Шенген и навява тъга по пропуснати възможности. Но пътят към Еврозоната минава през неприятелски територии. Причакват ни и ни залагат капани. Пак ни отказаха. И какво от това?! Дали тази година, дали друга, ще им писне от нас и ще ни приемат, но тогава ще им разкажем играта. Нали сме българи! Няма смисъл да бързаме. Както се пее в онази песен на Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени „Тръгвам на там, където няма път или пътека. Бяга света, но ние ще я караме полека…“, за да задържим успешно последното място по всички европейски показатели. Освен по бедност. Там сме първи от 35 години! За резултата ключовата дума е „полека“. Да се помни и от поколенията: полека!!!
Важното е сега да си спретнем едно сговорно правителство. Няма значение дали ще е сглобено или съставено, дали ще е експертно или равно отдалечено от не знам си кого. Все ще е политическо и препоръчано от някое посолство. Бе то, като се размисли човек, що са ни и толкова министерства?! Важното е да има едно. На Олимпийските надежди, за да накараме старците от МОК да направят нашето предложение за ефективно разрушаване на държавността олимпийски спорт. Дали ще успеем този път?
Предречените преди 35 години „избори до дупка“ превърнаха живота ни в гротеска, а държавата ни в транзитна зона за безхаберници по пътя им към американската мечта. След 35 години преход подредената ни някога държава се разпада. По-бързо, по-високо и по-далеко бягаме от проблемите, които ни притискат, за да живеем живот на заем ръководен от чужди интереси. Не помним историята на родината си, за да я разкажем на децата си, нито имената на онези българи, които се бориха и умираха, за да ни я завещаят свободна. Създаваме някакви измислени „червени линии“ за всичко за което се сетим. Безмълвно наблюдаваме как някой ни отнема земята, друг използва националните ни природни дадености и богатства, трети се мъчи да присвои нашия бит, език, история и традиции, за да изчезне България от картата на Европа.
А в това време ние просто правим избори, избори и само избори! А времето между тях използваме, за да превърнем управлението на държавата си в една жалка пародия на минала слава и величие. Ако днес беше жив Иван Вазов то, сигурна съм, никога не би помислил да напише „Аз съм българче“ и онази строфа, в която се казва „син съм на юнашко племе“.
Юнашкото племе вече живее на други географски ширини.
Мария Качулева, Afera.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар