Джорджа Мелони, Еманюел Макрон и Педро Санчес завчера съчиниха остра протестна декларация срещу бомбите на Израел през изминалите дни по UNIFIL - временните сили на ООН в Ливан.
В деня, в който Джо Байдън помоли Тел Авив никога, ама никога повече да не нанася удари срещу контингента войници на Световната организация, президентът на Франция и премиерите на Испания и Италия осъдиха категорично „неоправданите атаки“ на армията на Нетаняху и „сериозното нарушение на задълженията на Израел“ към мирните резолюции на ООН. Изразявайки искрено безпокойство и съжаление за раняването на няколко миротворци, тримата лидери настояха въоръжените нападения срещу „сините каски“ да бъдат спрени "незабавно" и контингента на ООН да бъде защитен подобаващо от самия Израел. Най-гръмогласно испанският премиер, по-приглушено президентът на Франция и малко под сурдинка министър-председателят на Италия отправиха също така призив към международната общност да бъдат спрени всякакви продажби на оръжия на Израел, защото само така можело да се стигне до мир в Близкия Изток.
В еврейската държава реагираха на протестната декларация на Мелони, Макрон и Санчес с мълчалив присмех в стил „На кого му пука?!“ и „Голям праз!“ Разбира се, в Тел Авив си дават сметка, че примерно от страна на Италия друга реакция на атаките срещу UNIFIL, освен осъдителна, не може да се очаква. Ами Рим поддържа в Ливан над 1 200 военнослужeщи със сини каски на главата и ако, не дай си Боже, ковчег с убит войник-италианец кацне на Апенините, те биха се разтресли от истински политически трус.
Значи реакцията на тримата държавници е законна, разбираема, необходима – не се съмняват за миг в Тел Авив. Ама и се питат какво да се прави след като мироопазващият контингент отдавна се възприема от израелците като пасивен съучастник на врага, като издънка на организация, доминирана по принцип от техните врагове? И поради тези причини контингентът на ООН не бива повече да изпълнява задачите си. Защото само така ще си спести унищожителни удари в отговор на ракетите, изстрелвани едва ли не от неговите бази срещу еврейската държава.
„Израел е във война на много фронтове – прочете във в. „Вашингтон поуст“ кореспондентът в САЩ на италианския всекидневник „Кориере дела сера“ Федерико Рампини. – Война срещу Хамас в Газа, срещу Хизбула в Ливан, срещу нови палестински бойци на Западния бряг, срещу хусите, съюзени с Иран в Йемен, срещу други проирански милиции в Сирия и Ирак, както и срещу теократичния режим на самия Техеран, който ще бъде обект на отмъщение след неговите ракетни атаки. Сега можем да добавим към този списък на врагове и Обединените нации." – цитира Рампини щатския всекидневник. Защо? – пита кореспондентът и отговаря с уговорката, че обяснението не означава одобрение: „Що се отнася да конкретните случаи на атака срещу бази на мисията на ООН „UNIFIL“, Израелските отбранителни сили/IDF/ посочиха, че „Хизбула“ действа от непосредствена близост до тях“. Тоест неговите милиции използват мисията на ООН като щит за осигуряване на безнаказаност и продължават да изстрелват всеки ден ракети към израелските земи, от където 60 000 души, включително араби, е трябвало да бъдат евакуирани за една година.
Като начинът на действие на ливанската „Хизбула“ не се различава от този на палестинската „Хамас“ – силите и на двете групировки на свой ред потъпкват международната законност, използват невинни цивилни като щитове, „лепят“ военните си бази или площадки за изстрелване на ракети за болници, училища, домове, джамии и... мисии на ООН. Така на първо място те възпрепятстват и затрудняват действията на IDF „срещу терористите“, а на второ - ако бъдат ударени, израелците се озовават на съд за вменяваните им веднага престъпни деяния.
В интерес на истината еврейската държава е многократно осъждана и изправяна до стената от международната общност за незаконните заселнически селища на Западния бряг и източен Йерусалим. Няколко резолюции на ООН пък изискват оттегляне от тези селища, Бенямин Нетаняху и други израелски лидери са обвинявани в геноцид и военни престъпления в трибунала на ООН.
Всеки път, когато Общото събрание обсъжда и гласува израелско-палестинския въпрос в централата на ООН в Ню Йорк, изолацията на Тел Авив е очевидна, неумолима, той греши и точка. Гледната точка на Израел обаче е диаметрално противоположна - Нетаняху, дори и да не представлява мнението на целия си народ, все пак събира широк консенсус, когато осъжда ширещия се антисемитизъм в много речи, прочетени в Обединените нации. А неговият външен министър Израел Кац нарочи за необичаен факта, че генералният секретар на ООН Антонио Гутериш е вдигнал невероятен шум за ескалацията на израелските бойни действия срещу враговете му, без да каже дума срещу неотдавнашния поток ракети от Иран. Ето защо атаките срещу UNIFIL, включително и с танкове, както в неделя, се организират в контекст, където Израел разглежда ООН като организация, доминирана от враждебни сили, способни да наклонят принципите на международната законност в полза на геополитическите си интереси.
Оттук и подозрението или може би сигурността на Тел Авив, че UNIFIL е „толерирала“ военните инсталации на „Хизбула“ близо до своите бази и в район, който е трябвало да бъде демилитаризиран, но изобщо не е. А намеса на мироопазваща сила, която се възприема от една от воюващите страни като пасивен съучастник на врага, според писани и неписани закони вече не е в състояние да изпълнява мисията си – смятат в Тел Авив.
И без да му мигне окото от осъдителната декларация на Мелони, Макрон, Санчес и т.н., Нетаняу поиска в неделя „сините каски“ да напуснат базите си и да се изнесат на друго, безопасно място. Ако това се случи, ако нареждането бъде изпълнено, то Израел на практика буквално ще потопи, ще срине, ще занули и малкото останал авторитет на ООН. И пред погледите на куп държави-сеирджии, и пред тези на искрено загрижени за съдбата на Световната организация страни, тя ще стане още по-изхабена, разпокъсана, немощна, без шанс да се възмогне. Последната прогноза я написа точно преди две седмици „Труд news“, помните, нали?
Румен Михайлов, "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар