През м. септември 2024 няколко вестника и телевизионни канали публикуваха статии и коментари за безчинствата на Червената армия по време на съветската окупацията в нашата страна от септември 1944 до края на 1947 г. Червеноармейците, подигравателно наричани „братушките“, грабили от българските граждани часовници, велосипеди, грамофони и убили 120 българи. Тези твърдения се основават на едно интервю на г-н Михаил Груев, директор на ДА „Архиви“.
Вярвам, че е имало случаи на кражби и насилие, като описаните в статиите. Войската е сбирщина от всякакви хора с всякакви наклонности, крадци, измамници, дезертьори, изнасилвачи, включително и убийци. Малко ли е страдал българският народ от румънски, сръбски, гръцки и турски войници, жестокостите на които са неизмерими, в заграбените от тях наши територии. Наивно е да се мисли, че съветските солдати са били високоморални, съвестни, принципни, грижовни към победените и най-вече към жените. И в Червената армия през Втората световна война са участвали мъже с всякакви граждански нарушения, помилвани затворници и лагеристи, синове на репресирани семейства и откровени противници на съветския строй. Известният съветски разузнавач Николай Кузнецов е син на разкулачени селяни, но участва в изключително опасни операции за защита на родината си. Убит е от украински националисти, сътрудници на хитлеристите. Всички мобилизирани са участвали в Отечествената война за защита на родината си, което не изключва и отприщване на престъпни наклонности, включително и предателства. За войника убийството е начин на оцеляване. Затова е допустимо на българска територия да са се случили деяния, несъвместими със законите на правото и морала. Но не може от единични факти да се позори цялата Червена армия. По това време военните съдилища на СССР са осъдили на смърт 900 бойци за мародерство и изнасилване на жени.
Но по някои от изнесените факти в интервюто аз имам собствено мнение.
В публикуваните статии се изтъква, че червеноармейци са ограбвали ръчни часовници, грамофони и велосипеди на български граждани. Колко български граждани са имали ръчни часовници през 1944 г.? Единични. Аз много добре помня това време. В моят околийски град Нова Загора тогава даже и гимназиалните учители нямаха ръчни часовници. Познавах много административни чиновници, с които имах контакти, също нямаха ръчни часовници. Мнозина имаха джобни часовници, но те се носеха в специални джобчета под сакото. А пък в селата ръчен часовник беше „Нема такова животно“. В моето родно село даскалът и попът нямаха ръчни часовници, но имаха вкъщи будилници. В града разпространени бяха стенните часовници с топузи и будилници, но сред най-заможните хора. Ходех често в Стара Загора в окръжната болница, но не видях ръчни часовници на лекарите. Това беше едно объркано време, с много недоимъци, несигурност и хората се стискаха. Предполагам, че и в другите градове на България ръчните часовници са били кът. В столицата за първи път видях какво е ръчен часовник на един мъж в трамвая, на когото ръката се бе оголила. Беше по-малък от джобния часовник и с открит циферблат (джобните часовници бяха с капаци). Тогава, от кого са ограбвали червеноармейците ръчни часовници? В Нова и Стара Загора не се разчу за нито едно такова нападение и ограбване. А градската клюка жадуваше за такива мизерии и би ги разпространила и раздула мигновено.
Грамофоните по това време струваха една чиновническа заплата, затова ги притежаваха предимно по-заможните семейства и кръчмите. Но за да открадне руснакът грамофон, трябва да знае в коя къща се намира и да влезе там.
Така беше и с велосипедите. В моя околийски град имаше около десетина мъже с велосипеди, работата на които беше свързана с ходене. Но не зная нито един случай на отнет велосипед от руски войник, макар че в Н. Загора имаше малка червеноармейска част. И какво ще ги правят тези велосипеди червеноармейците, не могат да ги изпратят в Русия като колети.
В интервю на г-н Михаил Груев и в публикуваните статии се казва, че били съставени 1500 документа с 2600 страници за престъпления на червеноармеийците. В България червеноармейската част пребивава около 1200 дни. А са съставени 1500 документа за престъпления. Значи, всеки ден е ставало по едно престъпление, кражба, изнасилване, убийство и всеки ден е съставен документ (а и повече) с по няколко страници. А по това време се посочват 120 българи, убити от съветските войници, една част от които при катастрофи. Но защо са убити тези 120 българи, защо не се посочват причините? Ами ако са провокирали войниците? Имало и загинали при катастрофи. Обяснимо. И къде са извършени тези убийства – на улицата, в домовете на гражданите? Тука също има много неизяснени въпроси. Да припомним, че след завладяването на Берлин Червената армия отваря кухни и раздава безплатна супа на берличани, които се редят на опашка. А в България били убивали за нищо.
Съветските войници са пиянствали в нашата страна, продължава изобличаването на Червената армия. Да така беше. Виждали сме ги. Но те влязоха в една страна, която ги посреща не с куршуми, а с цветя и радостни възгласи. Това са войници, които са прекарали три години в окопите, под дъжд от куршуми и снаряди, нито веднъж не нахранили се и не наспали се като истински хора, за къпане да не говорим. Те изведнъж попадат в една спокойна и приятелска страна и съвсем естествено е да се отпуснат, да пийнат и да се напият. Би било даже ненормално да не пият и да не се напият. А се знае, че българската армия не бе разоръжена, по заповед на Сталин, нашите войници си стояха в казармите с оръжието си. Каква е тази окупация с въоръжена българска армия? Червеноармейците не се страхуваха, че те ще излязат и ще ги нападнат, те дори и общуваха. А нима българските мъже не се напиваха даже повече от руснаците, без да са стояли в окопите.
Бойците от Трети украински фронт спасяват България от втора немска окупация. Първата е на 2 март 1941 г., когато 680-хилядната армия на фелдмаршал Зигмунд Лист влиза в България без решение на Народното събрание и напада Сърбия и Гърция. Няколко батальона хитлеристки войници се барикадират в гр. Кула и околностите. Водят се три дни боеве (17-19 септември 1944 г.), загиват 160 червеноармейци, но хитлеристите са прогонени от нашата страна. Германски дивизии имаше у нас четири години (1941-1944), те мирно ли са се държали? За тях архиви няма ли?
Струва ми се, че се върши едно ровене, едно копаене и изнасяне на всякакви, даже и дребни факти, верни, неверни, полуверни и манипулативни, за да се очерни, даже да се опозори Червената армия. Право бе казал маршал Георгий Жуков: „СССР освободи европейските страни от нацизма и фашизма и те никога няма да ни го простят“. Виждаме, че сега е така, цяла Европа, САЩ, Канада, Австралрия и Нова Зеландия всъщност воюват с Руската федерация, като изпращат оръжия на Украйна. И България се нареди сред непризнателните. Нашите политици се прегръщат и целуват с предишни поробители, нападатели, извършители на масови убийства и геноцид, а те даже още не са ни се извинили. Стоварихме всичко лошо върху Русия, с която имаме еднаква вяра, еднаква народност и сме близки по кръв, превърнахме я в олицетворение на злото, отричат се даже класически произведения на литературата и изкуството, забраняват се руски спектакли и спортни прояви. Израел изтребва палестинците на тяхна територия, има вече над 40 000 жертви, две трети от които са деца и жени; турският президент Ердоган воюва с кюрди на чужди територии – Сирия и Ирак; САЩ и Великобритания бомбардират Йемен, защото са неспособни да победят хусите в открито море; но само Вл. Путин е злодей, изверг, убиец, Луцифер, Велзевул, страхливец, откачен и т.н.
Червената армия била докарала комунизма у нас. Комунизма го допуснаха Вергил Димов, Коста Лулчев, Г. М. Димитров (Гемето), Никола Петков, Стоян Костурков и други ръководители на отечественофронтовски некомунистически партии. На 9 септември 1944 г. властта бе взета от едно самоназначило се правителство на Отечествения фронт начело с Кимон Георгиев и Никола Петков, неизбрано и уж утвърдено от незнайно кого, в което има само четирима комунисти. Това коалиционно правителство на отечественофронтовските партии налага Народния съд и отваря лагерите за политически противници по предложение на Н. Петков. През лятото на 1945 г. тези партии се обявяват за опозиция, напускат правителството, в което имат мнозинство, вместо да го укрепят и разширят. През ноември 1945 г. същите партии бойкотират изборите за парламент, вместо да ги спечелят. И така властта се овладява от комунисти, най-вече след Референдума през септември 1946 г. за република.
А какво казват архивите за българската окупация на Гърция и Македония? Защо не се разкрият мародерствата, масовите убийства и изнасилванията в Северна Гърция. Цялата окупирана част пропищява от безчинствата на българските войници. Даже германските войници са се държали по-нормално. В Македония българската окупация достига до албанската граница, а пета българска дивизия се сражава заедно с хитлеристите под германско командване против югославските партизани. Да публикуват и тези документи господата от ДА „Архиви“.
Доцент д-р Стоян Влайков, Afera.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар