Има нещо магическо в Черно море, и въобще в България. Не става дума за плажове, заливи, гледки, залези и изгреви. Магията в най-чист вид, с каквато само най-големите магове на света са били надарени, е тук и днес.
Корените на един от най-известните световни магове са свързани с Черно море. От Одеса тръгва еврейският род Коткин, гените на който носи Дейвид Сет Коткин, известен като Дейвид Копърфийлд.
Благодарение на дядо му, емигрант от Одеса, хлапето от Ню Джърси хваща цаката на фокусите с карти и на 12 години става член на Американското общество на магьосниците. Такъв магьосник, че през 1983 г. Статуята на свободата става основен обект на един от незабравимите му фокуси: Символът на Америка просто изчезва пред погледите на десетки зрители…
С такава идея, само на 358 мили от Одеса, в днешна Варна, до днес битуваха тихо и кротко двама нашенски факири. Подобно на порасналото хлапе от одеския род Коткин, и те разчитаха на това, че владеят магията. Дотолкова, че да представят
несъществуващото за съществуващо, невидимото за видимо.
Докато не се намеси Лаура Кьовеши, която, както се казва във вицовете за поручик Ржевский, всё опошлила.
Факирите, засукали черноморска магия като Дейвид, са бившия кмет на Варна Иван Портних и бившия областен управител Стоян Пасев. Приносът им в развитието на магьосничеството в света и изключителен. Но за разлика от Копърфийлд, който направи така, че Статуята на свободата да изчезне, дуото Портних-Пасев с едно щракване на пръстите успя да сътвори цяло пристанище, без нито един грам излят бетон и един иззидан камък.
И не само това – те представили творението си на Европейския фонд за морско дело и рибарство, който щедро им отпуснал 3,4 млн. евро за да се подобри инфраструктурата на магическото пристанище.
Това е фокус, достоен за Дейвид Копърфийлд, който още като дете взимал по 5 долара за всеки номер с карти.
Но Кьовеши на магии не вярва.
И сега Портних и Пасев ще трябва да направят немислимото за едни истински факири – да изпеят пред европрокуратурата тайната на магията как два-три понтона са представени като цяло пристанище.
Мистерията от Варна е показателна. Не само за наивитета на зрителите от ЕС, но и за българския гений в областта на зрителната измама. Гений, на когото не му трябват завеси, като тази на Копърфийлд пред Статуята на свободата. Гений, който винаги държи в ръкава си две карета аса.
Досега доморасли факири с различна политическа окраска са успявали да визуализират пред еврофондовете стада несъществуващи овце, ниви с различни култури, къщи за гости, пътища, водопроводи, екологично чисти производства, но
магията с пристанището засега е най-мащабна.
А може би не е така? Може би мистерията с пристанището е част от друга? Дали тук не е онова Макондо на Маркес? Самота и 100 години избори?
Не знаем какво си мисли останалия свят, но ние, българите например, все по-често си задаваме въпроса имаме ли държава? Всички политици твърдят, че имаме, и че благодарение на усилията им тя става все по-хубава. И непрекъснато черпят пари от еврофондовете било за магистрали, било за чист въздух, за саниране на панелки и прочие.
А в същото време отбелязваме 50 години от първата копка на все още недостроената магистрала “Хемус”. И напук на твърденията, че въздухът ни е по-чист в сравнения с алпийския, продължаваме да дишаме нещо, което виждаме.
А не виждаме правосъдие, защото то е в непрестанна реформа. Реформа, която е толкова продължителна, че вече се чудим кога й е направена първата копка.
И вече говорим за магията на българските гласове единствено преди, по време и след избори. Най-странното е, че отваряме тази приказка след всеки вот, все едно е за първи път…
Има някаква по-голяма магия тука, ама...
Румен Савов, Banker.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар