Не съм и сънувал, че ще бъда номиниран за народен представител, нито сънувам да бъда такъв.
Но зоркото ми обществено око хваща конюнктивит при гледките на политически безобразия, които се ширят накъдето и да се обърнеш. Задкулисните интриги са една част от това, но истинските примери за безбожие са по етикетите на стоките от първа необходимост.
Наложи ми се да си купя домат за някаква диета, който излезе, представете си - 4.80 лева. В ресторанта до нас пък има салати от над 17 лева за брой, има основни ястия за 45 и дори за 70 лева. Не е луд който поставя цените, а който ги плаща, но на подобно безобразие трябва да се отвръща с отказ.
Намирам за напълно неморално да се яде салата за 20 лева, в която наличността е колкото да се нахрани гълъб. Независимо от степента на богатство, моралът трябва да бъде основен ориентир за това как да харчим парите си. На мен би ми приседнало да се храня срещу подобни суми, когато в кофата отсреща бъркат бездомни и просяци. Не търся евроатлантическите думи за подобни състояния, защото те могат да звучат политически коректно, но това не променя обстоятелството за безпризорните.
Пълна липса на морал намирам и в обозначаването на апаратите за кредитни карти на проценти, „които бихте желали да дадете за бакшиш“. Тоест - мърдане няма. Предложенията са от 10 до 25% за бакшиш и трябва да си много ловък, за да го избегнеш. Задължителните плащания с карта занапред почти те притискат в стената, в портфейла, за да отговориш на това условие. Иначе те гледат с евроатлантически очи, които съскат, че не уважаваш труда им.
По щандовете на магазините е същото. Увеличението някъде е със стотинки, другаде с лев, но сумарно погледнато изкривява предвидения вече бюджет. Аз самият отказвам да купувам стоки със завишени цени, просто ги отминавам. Мога без всичко. Без някакво сирене за мазане, което беше 4 лева, а сега е 6, без някакъв колбас, без някаква разядка, чиито цени цъкат като портокал с часовников механизъм. Блюдо в един ресторант за вкъщи вече е с два лева отгоре. На какво отгоре? Струва ми се дори, че и грамажите не отговарят на стандарта.
Уж всичко се прави в името на народа, но май вимето на народа се изцежда като за последно. За Бога, братя, не купувайте, бе казал Димитър Попов и съм много съгласен с това. Ако спрем да се презапасяваме и координираме правилно покупките си, някои вериги ще се замислят. Вимето на народа е така овехтяло и отпуснато, че други варианти за пълненето му не виждам.
Някои казват - без месо не мога, без яйца не мога, без плодове не мога. Можете мили мои. Така хем ще освободите тялото си от излишни отрови, хем бюджетът може да бъде подобрен. Все пак виждам на опашките пълни колички, с неща за които не бих се сетил, че съществуват. Колички, като лагерни палатки, пълни догоре. Лакомия или балкански навик да ни е пълен хладилникът... Липса на потребителска култура или на култура въобще...
В името на народа трябва да бъдат приети спешни мерки, а предизборният зов почти не свири тръба за тези неща. Вимето на народа ще става все по-сухо и увиснало, а името на народа не заслужава това.
Лорд Евгени Минчев, "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар