Каква я мислехме – каква стана

Почти целият ми съзнателен живот е белязан от тази дата – символ на надежда, на промяна, на едно по-добро бъдеще, за което мнозина вярваха, че ще дойде. Този 35 годишен блян за банани ми стига! 

 

10 ноември.

Дата като дата.

Ден като ден. 

Да, ама не.

Почти целият ми съзнателен живот е белязан от тази дата – символ на надежда, на промяна, на едно по-добро бъдеще, за което мнозина вярваха, че ще дойде. 

Каква я мислехме – каква стана.

Дългоочакваната демокрация ни връхлетя, но вместо свободата и справедливостта, за които мечтаехме, донесе със себе си уродливи преобразования. Тези промени първо унищожиха държавата – като изкорениха основите й и оставиха институциите да се рушат. А после започнаха да съсипват и хората – да отнемат от тях достойнството, вярата и силата за устояване.

Вместо общество, обединено от принципи и идеали, се появи нещо съвсем различно. Алчността и личните интереси започнаха да ръководят тези, които ни управляват. Дълбоко зависими от лични облаги и зависимости, те потъпкват общественото благо, оставяйки народа в разочарование и апатия. Вместо да защитават онези, които ги избраха, мнозина от тях предпочетоха да използват властта за лична изгода, създавайки система, в която интересите на малцина са над благоденствието на цялото общество.

А народът? Той гледа безсилно как всичко, за което е мечтал, се разпада пред очите му.

Този 35 годишен блян за банани ми стига!

Лилия Божкова