Гео Милев е роден на 15 януари 1895 г. в град Раднево в семейство на учителя и журналист Мильо Касабов и на днешната дата се навършват 130 години от рождението на поета.
Когато Гео Милев е на 2 години със семейството му се преместват в Стара Загора, където по-късно, през 1907 г. основава книжарница и издателство. 12-годишен, започва да съставя ръкописни вестници и сборници, които сам илюстрира, пише хумористични, патриотични и интимни стихотворения, превежда от руски език стихове. По-късно следва романска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, след което продължава образованието си в Лайпциг.
През март 1916 г. Гео Милев е мобилизиран и изпратен в Школата за запасни офицери в Княжево. Оттам като старши подофицер е изпратен в 34-ти троянски полк, който е на позиция при Дойран. Назначен е за командир на разузнавателния апарат в града. На 29 април 1917 г. неговият пост е открит от англичаните и е подложен на артилерийски огън. Милев е тежко ранен в главата и загубва дясното си око. През февруари 1918 г. Гео Милев заминава с бъдещата си съпруга за Берлин, за да бъде опериран, като остава там до март 1919 г. Въпреки влошеното си здравословно състояние и многото операции, през тази една година той не спира да се обогатява културно и духовно, да се занимава с това, което най-много го вдъхновява. Посещава множество библиотеки, музеи, изложби, театри - запознава се отблизо с немското изкуство.
След като приключва лечението си в немската столица, Гео Милев се връща в София и веднага се захваща с публицистика - започва да издава списание „Везни“ (1919-1922), което се оформя като трибуна. Това са години на тежки социални, икономически и политически сътресения в България, които той отразява.
В започналото да излиза през януари 1924 г. списание „Пламък“ той печата статии под надслов „Грозни прози“, поемата „Септември“, както и началото на поемата „Ад“. Заради поемата „Септември“, книжки 7 и 8, в които е публикувана, се конфискуват и забраняват, а Милев е даден под съд. През януари 1925 г. списанието е забранено. На 14 май 1925 г. е осъден на 1 година тъмничен затвор, глоба от 20 000 лв. и лишаване от граждански и политически права за 2 години, заради поемата „Септември“. Той решава да обжалва постановената присъда пред Апелативния съд, но на 15 май е извикан за „малка справка“ от полицията и изчезва безследно.
Останките му са открити през 50-те години на миналия век в масов гроб край София (Илиенци). Разпознат е по изкуственото око, поставено му по време на операциите в Германия.
Въпреки краткия си живот – едва 30 годишен, Гео Милев оставя трайна следа в историческата и литературна памет на българина. Активната му публицистична дейност съдейства за развитието на модернизма, на българския периодичен печат и като цяло за обогатяването и одухотворяването на съвременния българин. Той има ясно съзнание за значимостта на културната си мисия и доколкото му позволяват обстоятелствата я изпълнява с чувство за отговорност в духа на социалистическите му нагласи. Негова дъщеря е голямата българска поетеса, преводач, учител, дипломат и културен деятел Леда Милева. А през февруари 2025-та се навършват и 105 години от нейното рождение.
Да си припомним началото на поемата "Септември:"
Септември
1
Нощта ражда из мъртва утроба
вековната злоба на роба:
своя пурпурен гняв -
величав.
Дълбоко сред мрак и мъгла.
Из тъмни долини
- преди да се съмне
из всички балкани
из дебри пустинни
из гладни поля
из кални паланки
села
градове
дворове
из хижи, колиби
из фабрики, складове, гари
хамбари
чифлици
воденици
работилници
юзини
заводи:
по пътища и по завои
високо
по сипеи, урви, чукари, бърда
през слог
и рид
през глухи усои
през есенни жълти гори
през камънаци
вода
мътни вади
ливади
нивя
лозя
овчарски пладнища
глогини
изгорели стърнища
трънаци
блата:
изпокъсани
кални
гладни
навъсени
измършавели от труд
загрубели от жега и студ
уродливи
сакати
космати
черни
боси
изподрани
прости
диви
гневни
бесни
- без рози
и песни
без музика и барабани
без кларинети, тимпани, латерни,
флигорни, тромбони, тръби:
на гърба с парцаливи торби
в ръцете - не с бляскави шпаги,
а с прости тояги,
шопи със сопи
с пръсти
с копрали
с търнокопи
с вили
с брадви
с топори
с коси
и слънчогледи
- стари и млади -
се спуснаха всички отвред
- като отприщено стадо
от слепи животни,
безброй
яростни бикове -
с викове
с вой
(зад тях - на нощта вкаменения свод)
полетяха напред
без ред
неудържими
страхотни
велики:
НАРОД!
Няма коментари:
Публикуване на коментар