Зима

Зима
Зима

19 януари 2025 г.

Енергията не стигна за истинска промяна, но не е загубена

Има все пак една утеха. Всенародният гняв не беше мираж. Беше истински. Толкова реален, че въздухът на площада пукаше от електричеството на нашето недоволство. Тази енергия не е изчезнала 

 

С правителството на индивидуалното спасение и националното предателство можем официално да сложим надгробната плоча на протестните надежди. 

Бившият главен секретар на МВР Ивайло Иванов, който беше уволнен заради насилие под колоните на Министерския съвет по време на протестите срещу правителството на Бойко Борисов през лятото на 2020 г. ...е новият началник на политическия кабинет на министъра на вътрешните работи Даниел Митов. 

После си представям целувачът на ръце Георг как надупва трътлест задник пред великите сили. В момент, когато светът се пренарежда, тази гнида от калинка ще представлява България. 

Всъщност, няма смисъл да анализирам поотделно някакви си нищожества. Важна е голямата картина. ГРОБ не спечелиха. Просто “добрите сили” на KIKI и NIKI пропиляха шанса, който народът им даде да обърнат играта. Също както Тръмп е резултат от малоумието и бездарието на Демократическата партия. Никой вече не споменава кикотещата се Камала. Потъна в мрака на забравата. Това предстои и с Кики. Да се върне в сладкарския цех на жена си да пече безглутенови кексове.

Има все пак една утеха. Всенародният гняв не беше мираж. Беше истински. Толкова реален, че въздухът на площада пукаше от електричеството на нашето недоволство. Тази енергия не е изчезнала. Засмукана беше от двете черни дупки на бг политическия небосклон...  Тулупа и Дебелото момче. Те са победителите в класическата война на изтощението. Поради простата причина, че са концентрирали огромен финансов и властови ресурс и издържаха до последно, докато всички други окапаха. 

Но и тях дисциплинирахме. Не само с една нощ в ареста. Разтичахме ги в свински тръс, принудихме ги да ходят на работа и онзи мутренски комфорт е вече в историята. 

Енергията не стигна за истинска промяна, но не е загубена. Трябва само да намерим как да я канализираме. А междувременно се наслаждавам на съдбата на нищожествата и предателите. Мернах онзи ден по телевизията Тома Биков как подтичва в парламента след Шефа, като бито куче след господаря си, който му е подхвърлил парченце от кокъла. Няма по-голямо наказание от самоунижението.

 

Ирина Асиова-Диамант

Няма коментари:

Публикуване на коментар