През последните години политическата „класа“ у нас и в доста страни от развиващите се и дори образцово развилите се демокрации се сблъсква с различни форми на отрицание от страна на гражданите.
Някъде чрез вълни от протести, другаде чрез гласуване за маргинални партии, трети – както е по нашенско – чрез загърбване на самия избирателен процес. Ами демокрацията!
На политиците са им криви гражданите. Не оценявали по достойнство старанията и личните им жертви, поддавали се на злонамерени манипулации поради простотия и политическа неграмотност. А уж ги ограмотяват вече 35 години от всички информационни канали по единствено правилните методики, изготвени според науките в старите демокрации.
Да де, но и в най-старите от тях тамошните граждани са силно недоволни и според сондажите масово отричат партиите и презират политиците си. Дали и там не преобладават политически неограмотилите се и граждански безотговорните?
Ако съдим по ширещото се незачитане на настроенията и желанията на населенията там, по бруталността при заобикалянето на закони и правила в упражняването на властта, хич не им пука за хорицата и обществата. За недосегаеми се имат, след тях и потоп да настъпи, мислят си. Но полагат сериозни усилия процентът на политически грамотните да е нисък. Пречат им, плашат ги!
В Северна Америка през XIX в. на робите е било забранено да учат, да четат и пишат. И не само собствениците им, но властите със закон са санкционирали с тежки глоби белите, които са опитвали да ги ограмотяват. Ами ще почнат онези вестници да четат, че и за свобода да се борят!
Питат се трезвомислещи хора в САЩ, другаде по света, у нас също: Как е възможно в тази богата, уж свободна доскоро, свръхвелика страна да се възприемат и успешно насаждат политики на мултикултурност, джендър разнообразие и прочие убийствени за обществото „пробудености“? По същия начин, чрез люта цензура, канцелиране и съдебен произвол!
The New York Times: „Надявахме се на подобрение в знанията, загубени по време на карантината за COVID-19. Вместо това оценката за образователен прогрес се е понижила, особено в областта на четенето. Осмокласници не могат да посочат основната идея на текст и да отделят различните гледни точки в даден спор... Този спад е от няколко години преди пандемията, свързва се с мобифоните и социалните мрежи“.
American Mind: „Американските университети, по всичко личи, вече не са на предишното ниво. Още по-дълбоки са проблемите в училищното образование. Началните училища в САЩ изглежда не достигат даже нивото на развиващите се страни“.
Според съобщение на Федералната резервна банка на Ню Йорк дипломите на колежите от десетилетия губят своята ценност, а 40% от доскорошните им абитуриенти нямат постоянна работа.
Такава е тенденцията почти навсякъде в страните от колективния Запада. Пряко и косвено касае нивото на политическата грамотност сред отделните общества, оттам резултатите във всички сфери от управлението на държавите и качеството на живота в тях. И у нас е така. „Как да спасим погубеното ни училищно образование“, писа наскоро журналистката Велиана Христова.
„В училището се ражда и умира всяко общество. През 1990 г. системата на българското образование бе обявена за еталон за Европа. Съветваха ни да не я променяме. През 1992 г. Швейцария заимства официално нашата система за професионално образование. От тогава ние сринахме образователната си система, професионалното образование включително.“
В потвърждение на предупреждението на френския писател Шарл дьо Монталамбер от XIX век: „Ако вие не искате да се занимавате с политика, тогава политиката ще заеме с вас“. Дойдоха Сорос и други „доброжелатели“, посъветваха ни как да ги догоним и надминем в образованието, впиха се във всички негови звена и преуспяха в съсипването му.
Днес дьо Монталамбер е по-точен и отпреди 150 години. Тъй като политиката е проникнала много по-дълбоко оттогава във всички области на нашия живот. Който не го е разбрал, значи има още какво да стори за повишаване на своята политическа грамотност.
Донякъде това понятие - political literacy - е недоизяснено дори в западни източници. Най-често се разкрива само един аспект на понятието, свързан с политическата грамотност на населението: „Обществено-политическата грамотност е съвкупност от знания и способности, необходими за осъзнато участие в политическия живот на обществото“.
Тоест, някакво разбиране за това как и с какви пълномощия работят правителството, парламентът и другите властови структури. Също така комплект от навици за критическо мислене и за оценка на различни политически гледни точки и програми. В страните със стари демократични традиции и понятията „правова“ и „политическа грамотност“ на практика са неделими.
Още Аристотел е забелязал, че да се занимава с политика човекът е подтикван от своята природа. Затова го е нарекъл политическо животно - zoon politicon. Би искал и днешният човек да се упражнява с това, що му иде отвътре, но проблемът е дали и доколко може. Никак не е много.
В общи линии българите се ограмотяват политически не по-зле, изглежда и по-успешно от редица страни по на запад в ЕС и зад океана. Затова по-точно от тамошните избиратели реагират на промените в обществото, във вътрешната и външната политика. Както и на главните призиви към тях, отправяни им предизборно. И между избори.
Политиката определя живота на всеки от нас, както гласувате, така ще живеете, казват. Видя се през годините от 1990 г. насам, че не е така. Нееднократно стана ясно. Става дума за омръзнало вече прехвърляне на отговорностите от болните глави върху здравите.
Вие делегирате на управленците и политиците функции, които после може да контролирате, ни убеждават. Очевидно на практика овластените не са подконтролни от избирателите по никакъв начин в никой момент.
Вие можете чрез гласовете си да влияете на политическата ситуация в страната. Могат да ѝ влияят от Вашингтон и Брюксел, могат и от Анкара понякога, но гражданите не могат твърде. И с бдения и митинги не могат, с бюлетини още по-малко.
Гражданите само на теория могат да следят политическите процеси, за да им влияят главно чрез участие в избори. Щом това не е възможно на практика обаче, грамотните политически именно по тази главно политическа и психологическа причина често избягват да участват в избори. Това не е просто негласуване, то е и политически акт, осъзнаван или не. Няма в действителността мероприятие „гласуване“, а има „избори“.
Д-р Илия Илиев, "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар