Първата целувка
За да разберем дали посещението на Джорджа Мелони при Доналд Тръмп е минало добре, сравнително добре или зле, трябва да знаем какво същност отиде да прави тя във Вашингтон. Но никой не знае, защото тя не каза. Явно единственият й успех е, че Тръмп, за разлика от това, което направи със Зеленски и Нетаняху, не й се скара.
Но ако е искала да се превърне в мост между САЩ и ЕС в преговорите за митата, то тя не успя: Тръмп вече беше декларирал, че иска да се занимава с ЕС като цяло и когато го направи, със сигурност няма да е с нея, а с Комисията на Фон дер Лайен. Ако искаше да го покани в Рим за още едно дефиле със сменени роли, просто трябваше да му се обади. Ако искаше да получи похвала за това колко е добра, колко е изключителна, как е най-верният съюзник в ЕС, тя вече я беше получила: освен Орбан, единственият европейски премиер, който има значение, е тя. Но ако е искала да получи преференциални мита за Италия, към този момент не успява. Тръмп го каза, не го е убедила.
Всъщност Тръмп е този, който получи всичко и дори повече от Италия. Много повече от очакваната целувка по задника: 10 милиарда евро италиански инвестиции в САЩ, повече военни разходи, повече американски газ и въоръжение. Мелони отстъпи много пред интересите на САЩ, без да спечели нищо за италианските.
Единственият път, когато двете влюбени гълъбчета нарушиха границите на учтивия разговор в Овалния кабинет, беше, когато Джорджа, изглеждаща ужасена от възможната реакция на Доналд, повтори публичната си версия за войната в Украйна: oбичайния рефрен за агресора и нападнатия, сякаш след три години проблемът е кой е започнал войната, а не как да приключи.
Всъщност Тръмп не се съгласи и веднага припомни за споделената отговорност на Байдън и Зеленски ("Не съм му фен, той свърши ужасна работа, войната не трябваше да започва").
Архивите на Белия дом пазят снимката на Байдън, който целува главата й именно заради кучешката й лоялност към прокиевската линия без „ако“ и „но“. Страхотното е, че Мелони сега мисли като Тръмп за войната (като всеки, който знае истинската история и може да я разкаже).
Самата тя го казва в деня на руската инвазия в чатовете, публикувани от Джакомо Салвини*: "Стратегията на американските демократи беше грешна. Резултатите говорят сами за себе си... Но сега, когато войната започна, вече не е време за разграничения - със Запада и НАТО, без „ако“ и „но“.
И го повтори на 1.11.23 г. пред руските комици Вован и Лексус, които й се бяха представили за лидер на държава от Африканския съюз: "Украинската контраофанзива не върви според очакванията… Имаме нужда от изход, приемлив и за двете страни".
Но Мелони не можеше да го каже публично, в противен случай ще трябва да спре да стои с по един крак в двата лагера: войнолюбивата ос ЕС-Киев и преговорите, насърчавани от САЩ. И накрая да избере интересите на Италия.
Марко Травальо, главен редактор на "il Fatto Quotidiano"
Превод от италиански: Владислав Наков, Glasove.com
*Бележка на преводача: Италианският журналист Джакомо Салвини издаде книгата си "Братя в чата"(каламбур с името на партията на Джорджа Мелони - "Италиански братя"), в която разказва историята на партията на Мелони чрез чатовете на депутати, министри и лидери - от войната срещу Матео Салвини през "отцеубийството на Силвио Берлускони ( Мелони започна политическата си кариера като министър в третото правителство на Берлускони) до кавгите между партийни другари с обиди, предателства и хора, които предават тайно новини на медиите. Също така и непубликуваните задкулисни подробности за падането на правителството на Марио Драги и формирането на дясноцентристкото управление през 2022 г., отношението към войната в Украйна, отношенията с Урсула фон дер Лайен и Съединените щати на Доналд Тръмп. Как е възможно партията на Джорджа Мелони от 4% да стигне до властта само за няколко години? Предговорът на книгата е на Марко Травальо.
Няма коментари:
Публикуване на коментар