Безсрамието, с което се гнусят от религията днешните прозападни българи, говори много за тях. Говори, че са неблагодарници. Говори, че са безбожници...
Гледам филма "Апостолите" от 75-та, в който тези, които са си дарили животите, за да ни освободят като народ, за да може сега ние да взимаме решение за настоящето и бъдещето на нашия народ, полагат клетва. Клетвата гласи (груб цитат): Заклевам се с живота си да браня отечеството и святата християнска вяра.
Святата християнска вяра. Тези хора столетия са бранили вярата ни от поробители, за да може да се запазим като народ, защото други индивидуализиращи белези освен език, вяра и традиции не сме имали, са знаели какво е значението на нашата християнска религия. За тях тя е била свята, щом я слагат редом до родината и щом даряват живота си за нея.
Днес, част от техните наследници, омерзяват делата и саможертвата им. Повлечени от чужда "вяра" те жадуват да унищожат всичко, което ни прави българи. Така е на Запад. Затова един от най-големите проблеми на Европа в момента са мигрантите. Заради страстта на западняците да омешат всичко, да заличат индивидуалността.
Днес за тях е срамно и остаряло децата ни да изучават това, което ни е съхранило като народ и благодарение на което сме получили свободата си. И дори ако смяташ, че религията нищо не дава, ти, ако си благодарен към дедите ти, ако имаш отговорност към този народ и към тези, които са дали живота си, за да може да пишеш статусчета във фейсбук на български днес, трябва да зачиташ паметта и завета им - да тачиш и почиташ българската вяра. И щом тя за тях е била свята, да й се кланяш като икона, не защото вярваш в нея, а защото е една от причините да те има днес.
Безсрамието, с което се гнусят от религията днешните модерни прозападни българи, говори много за тях. Говори, че са неблагодарници. Говори, че са безбожници. Не безбожници отрекли Бога на небето, а безбожници отрекли Бога вътре в себе си. Роби на собствената си мерзост, за които няма нищо свято.
Няма коментари:
Публикуване на коментар