В края на на 1989 г. в прекрасната ни Татковина най-накрая се сбъдна една заветна мечта на милиони българи: след 45-годишен терор, упражняван над тях от един кървав комунистически режим, те най-сетне попаднаха в истински свободният свят на демокрацията!
Мрачният и тоталитарен социализъм бе сменен от разкриващият невероятни перспективи пред всеки, който ги е потърсил, светъл и красив капитализъм.
Три десетилетия по-късно една от най-авторитетните социологически агенции в света – Pew Research Center, проведе проучване в 16 европейски държави, сред които бе и България. Американските социолози искаха да разберат нагласите на хората, живели вече 30 години при капитализъм. Но за ужас на демократи и евроатлантици, с които изобилства и страната ни, лъсна една некрасива истина: въпреки денонощното убеждаване на населението в невероятното щастие, което го е сполетяло с победата на демокрацията, се намериха все пак негодяи, които не мислеха така. Pew Research Center установи: болшинството българи са убедени, че днес те живеят много по-зле, отколкото при социализма. Доволни от настоящето са едва 27 на сто, докато недоволните са 71 на сто. Повече от половината хора у нас смятат, че икономическата ситуация днес е много по-лоша, отколкото по времето на социализма. Само една четвърт от българите споделя разбирането, че икономическата интеграция с Европа е засилила икономиката на страната. Широко разпространено е и мнението, че елитите са спечелили много повече от промените през последните 30 години, отколкото обикновените граждани.
Сега – в края на април т.г., Евростат публикува най-новите данни за качеството на живот в Евросъюза. Според тях през 2024 г. над 93.3 милиона жители на общността са били изложени на риск от бедност, живеят в много трудни материални и социални лишения или са част от домакинство с „много ниска икономическа активност“. Според Евростат точно България е на първо място сред държавите-членки на ЕС през миналата година по дял на гражданите на страната, изложени на риск от бедност и социално изключване. Става дума за около една трета от населението на страната ни.
Точен индикатор за това, как вървят нещата в една държава, е и продължителността на живота на нейното население. Както може да се очаква лидери и тук сме ние, българите – забеляза го дори Newsweek. България има едно от най-бързо намаляващото население в света, което се дължи главно на високата смъртност и ниската раждаемост, написа американската медия. А за да ги има тях са нужни условия – тотална криза на здравеопазването и образованието, възходяща деградация на населението, растяща консумация на алкохол, дрога, престъпност, свръх висока корупция, съсипваща се инфраструктура, липса на увереност в утрешния ден… И, естествено, да е налице основният стресиращ фактор на капитализма: малцина богати, които забогатяват още повече и милиони, които обедняват със същата скорост.
Дори любимецът на около 280 000 наши съграждани (толкова са тези, които са го изпратили на власт) Делян Пеевски е забелязал: в държавата ни всичко върви на зле! „Цените в магазините са 15% по-скъпи от европейските, има проблеми с водата, няма детски градини, хората нямат работа, а ние с какво се занимаваме тук…“, избухна пред журналисти депутатът – истински еталон за почтеност.
Вероятно и затова населението на България е на последна позиция сред страните членки на Евросъюза в световния доклад на щастието.
Но най-любопитното в тази тема е, че не само нашенци, но и милиони жители на богати държави на Запад, вече не си падат по „демокрацията“. Така American Thinker публикува голяма статия, в която анализира все по-дълбокото разочарование и на населението на Запад от неговата лъскава демокрация. Същите западни лидери, които говорят безкрайно за „защита на демокрацията“ продължават да манипулират избори, да забраняват политически партии и да преследват кандидати, пише медията. Тя припомня за демонизирането на най-популярната партия в Германия – „Алтернатива за Германия“, за анулирането на президентските избори в Румъния, за абсурдните обвинения срещу политици във Франция и т.н. В днешната западна „демокрация“ все повече жители са силно задлъжнели, нямат спестявания, значителна част от доходите им се конфискува от данъците. Липсва свободен пазар – икономиката се контролира от държавата. Нелепите регулации на Европейския съюз за „нулеви нетни въглеродни емисии“ и разрушителната мания, свързана с „климатичните промени“, довеждат до фалит частните фермери от другата страна на Атлантика. Западните правителства не искат частните граждани да притежават земя. Те не искат те да отглеждат храна или да бъдат самодостатъчни. Управниците на Запад активно култивират бъдеще, в което държавни бюрократи и малък брой мултинационални корпорации ще контролират всеки акър земя.
Изчезва и една от базисните демократични ценности – свободата на словото. С появата на интернет и възхода на социалните медии, западните правителства показват открита враждебност към формите на масова комуникация, които дават възможност на широката общественост да изразява мненията си. От 90-те години насам сме свидетели на постоянно криминализиране на словото. Разпространяват се закони за „речта на омразата“, създават се правителствени агенции за борба с т.н. „дезинформация“. Полицейските сили в Обединеното кралство, Германия и другаде арестуват граждани за изразяване на неодобрени мнения онлайн. На практика западните правителства се насочват към всяка информация, която заплашва монопола им върху официалните „наративи“. Най-ефективният начин да го направят е да сплашат и заглушат потенциалните оратори. Никоя държава, която криминализира мислите и думите, не е приятел на свободата на словото. На Запад маските са свалени, е категоричен American Thinker.
Но това не отменя факта, че в страната ни вече има нов, истински демократичен, евроатлантичен, глобалистки елит. Състои се от бизнесмени, депутати, политици, висши бюрократи, медийни звезди, университетски преподаватели „на повикване“, собственици на неправителствени агенции… Всички те се радват на невероятно високо качество на живот, което им осигури победилата демокрация. И, което не само не отстъпва, но дори надминава това на немалко богаташи на Запад.
Но никой не ни е виновен на нас, простосмъртните, че едва свързваме двата края. Защото докато ние зяпахме телевизия и се опиянявахме от невероятно омайни приказки, с които тя ни заливаше, елитите действаха. Те бързо усвояваха изкуството на всевъзможните далавери и корупционни техники, а после успешно ги реализираха на практика. Благодарение на победилата демокрация в тези им начинания никой не им пречеше – от тях се изискваше единствено да споделят част от печалбата, с който трябва.
Какъв е изводът ли? Победилата демокрация няма нищо общо с положението, в което се намираш, защото изборът си е твой – да зяпаш телевизия и да приемаш казаното от екрана за чиста истина. Или да усвоиш „правилата на играта“ и стремително да забогатяваш.
В интерес на истината това е установил още в 6 век пр.н.е. древнокитайският философ Лао Дзъ: „Честните не са богати, богатите не са честни!“
Няма коментари:
Публикуване на коментар