Изминаха 80 години от най-кървавата и разрушителна война в Европа. Войната продължи 1418 денонощия.
В тази война Съветският съюз даде 27 милиона жертви. Бяха разрушени 1 710 града, над 70 000 села, 32 000 завода, 98 000 колхоза. Това е сухата статистика, но зад нея има много исторически факти, които разкриват истината за войната и участието на европейските страни на страната на хитлеристка Германия.
В този текст няма да разгледаме корените на Втората световна война, причините довели до нея. Ще се съсредоточим накратко кой помогна за възхода на Хитлер и кои държави участваха във военните действия срещу СССР.
Трябва да отбележим, че до 1939 година Европа уважава Хитлер като сериозен немски политик. През 1938 година списание „Тайм“ обявява Хитлер за човек на годината. Лойд Джордж защитава яростно Хитлер в Камарата на общините. Поздравява Хитлер за окупацията на Рейнска област. След среща с Хитлер казва, че е „запленен“ от личността и поведението му: „Той наистина е велик мъж“ и сравнява „Моята борба“ с Магна харта. На Хитлер се възхищават Антъни Идън, Чърчил. Хенри Форд е един от най-големите му почитатели. Европа наблюдава възхода на фюрера, помага му, защото смята, че той е най-голямата надежда за борба срещу болшевизма и СССР.
Европа наблюдава мълчаливо възраждането на Вермахта възстановяването на военноморските сили на Германия. На 7 март 1936 година с окупирането на Рейнска област става ясно, че следвоенният период е приключил. Англия и Франция остават безмълвни. На 1 септември Германия напада Полша. Великобритания и Франция не предприемат военни действия, независимо от дадените гаранции за защита на Полша. Защото през цялото време те са работели и са се надявали Хитлер да започне война със СССР. Всъщност това е била и неговата главна цел. Още в „Моята борба“ той проповядва, че „единствено унищожаването на болшевизма щеше да бъде в състояние да спаси Германия, а експанзията й в Русия щеше да й предостави територията, от която се нуждае“. Това отбелязва и биографът на Хитлер Йън Кършоу. Хитлер обявява четири цели, една от които е „Дран нах Остен" - походът на Изток, чрез който да изгради новата Германска империя. На доктор Карл Буркхарт той заявява: “Всичко, което ще предприема, ще бъде насочено срещу Съветския съюз“. Хитлер не е имал намерение да воюва със Западна Европа. Има достатъчно свидетелства за това. Ще цитирам само две мнения. Гьобелс пише в дневника си: “Фюрерът смята, че Британската империя трябва да бъде запазена“. Хенри Кисинджър, като цитира Буркхарт, отбелязва приоритетите на Хитлер: "от Великобритания той искаше ненамеса в споровете на континента, а от Съветския съюз - жизнено пространство“.
Затова Европа наблюдава и не се намесва, когато Хитлер за шест месеца без нито един изстрел взема Саарската област, Австрия, Судетската област и превръща Бохемия и Моравия в протекторат на Райха. На 15 март влиза в Прага. Пътят му на Изток е открит.
Желанието и мечтата на Хитлер да воюва, да унищожи комунизма и СССР започва да се изпълнява на 22 юни 1941 година.
Започва Отечествената война на СССР срещу кафявата чума, която вече е завладяла Европа. Хитлер е бил убеден в бързата победа, защото войната в Европа за Вермахта е била разходка. Фюрерът е убеден, че съветските хора ще се предадат като малодушна Европа. Не се съмняват в победата. Дори стигат на 24 километра от Москва. Вече са приготвили железните кръстове за наградите за превземането на Москва. Изненада. Точно тогава се провежда знаменитият парад на Червения площад. Хитлер изпада в ярост. За първи път немската армия среща такава яростна съпротива. Под Москва немците оставят 600 000 загинали войници. Тази битка вдъхва надежда и увереност, че немската армия не е непобедима. След това следват много славни и победни сражения при Ржев, Сталинград, Курската дъга. Освобождава се Европа от хитлеризма. Войната завършва с капитулация на Германия на 9 май 1945 година.
Когато говорим за Втората световна война, обикновено казваме, че се води война между Германия и СССР. Но фактите говорят друго. След 1939 година хитлеристка Германия воюва със СССР, а и цяла Европа с малки изключения. В интерес на истината трябва да кажем, че се създава и Антихитлеристка коалиция. Но колко са европейските държави, които участват в Антихитлеристката коалиция? Само Великобритания. По-голямата част от европейските държави са на страната на Хитлер. В това число и България, която се присъединява към Тристранния пакт на 1 март 1941 година.
Във войната срещу Съветския съюз участват финландски, унгарски, румънски, италиански, френски, испански, чешки, хърватски войски. Румъния окупира Одеса и Одеска област. Участва в битката за Севастопол. Почти всеки танкист в танковата армия на Гудериан е чех. Във формациите на “Вафен“ СС Химлер записва латвийци, естонци, кавказци, босненски мюсюлмани. През 1942 година Химлер, за да увеличи числеността на “Вафен“ СС, включва скандинавци, холандци, фламандци. Отделно има „Вавилонски легион“, командван от фашиста Леон Дегрел. Във „Вафен“ СС служат 40 000 белгийци. Франция създава есесовската дивизия „Шарльоман“. Във Франция има много повече колаборационисти, отколкото участници в Съпротивата. Дори един бивш френски президент е бил чиновник във Виши. Холандците сформират есесовската дивизия „Недерланд“. Норвежкият фашист Видкун Кислинг, ярък привърженик на Хитлер, създава нацистка организация „Риксхирд“, в която членуват 50 000 души. През 1943 година Химлер сформира украинската дивизия СС “Галиция“. В нея желаят да се включат 100 000 украинци. Именно бандеровците извършват кланетата в Западна Украйна и масовите убийства в “Бабий Яр“. Без участието на чуждестранните войски Хитлер не би успял да концентрира основните си войски срещу Москва. Същото се отнася и в боевете за Сталинград. В защитата на Берлин участват френски и испански войски, а не, както се тиражира, че се защитава от старци и деца. Най-предани на Хитлер са били легионите от Северна Европа. На Източния фронт през 1944 година всеки трети войник на Райха е бил чужденец. Във Вермахта и войските на СС е имало два милиона чужденци. От тях са били сформирани 59 дивизии, 23 бригади, както и отделни полкове, легиони и батальони. Доказателство за участието на европейците във войната са 3 531 359 военнопленници от 17 държави.
Необходимо е да отбележим не само участието на чуждестранни войски във войната срещу Съветския съюз. Цялата промишленост и селско стопанство работят за нацистка Германия. Има едно изследване на германския историк Юрген Килиан „Война на чужд гръб“, в което се казва, че държавите, превзети от Вермахта, е трябвало да платят на Германия 126 милиарда райхсмарки. Държавите са буквално ограбени. България, която не изпраща войски на Източния фронт, изнася за Германия селскостопанска продукция и произведения на леката промишленост. Общо пет милиона души са откарани в Германия да работят безплатно в заводите и в селското стопанство. Уж неутрална Швеция снабдява хитлеристите със стомана. Германия присвоява запасите на чешката армия. Военните заводи „Шкода“, които са втори по големина в Европа след заводите „Круп“, произвеждат за Вермахта танкове, бойни машини, камиони. Заводите „Бата“ произвеждат ботуши, обувки и други за немската армия. Всички окупирани държави работят за укрепване на военната мощ на Германия.
Коя е армията, която пречупи гръбнака на хитлеристка Германия? Отговорът може да бъде само един - Червената армия. Какво говорят фактите? На Източния фронт са съсредоточени почти 4 милиона немски войници. В Московската битка германците настъпват с 1 929 406 войници срещу 1 250 000. При Сталинград се сражават 987 300 германци срещу 1 140 000 червеноармейци. Да не говорим за битките при Ржев, Курската дъга, превземането на Берлин. Никой не оспорва приноса на САЩ и Великобритания във войната. Но Вторият фронт е открит едва през юни 1944 година, когато изходът от войната вече е ясен. А и там германците разполагат само с 380 000 войници. Да се обърнем отново към фактите. Казахме колко жертви е дал Съветският съюз във войната - 27милиона. Жертвите на Великобритания са 491 000, на САЩ са 417 000, на Франция - 212 000. Трябва, разбира се, да отчетем и материалната помощ, която оказват съюзниците, но и да кажем, че тя не е безплатна.
Ясно е, че Третият райх е разгромен от Червената армия, а не от западните демокрации. Истината е, че ролята на Западна Европа и по-специално на Великобритания в разгрома на хитлеристка Германия е второстепенна. Историкът Норман Дейвис пише: “Пропорциите са от важно значение. Тъй като 75-80% от всички загуби, които Германия претърпя, бяха на Източния фронт, това означава, че заслугите на западните съюзници за разгромяването й са само 20-25%. Приносът на Великобритания за победата над Германия вероятно възлиза на 5-6%. Британците, които твърдят: “Ние спечелихме войната“, би трябвало да се замислят върху думите си. Ние бихме добавили, че същото се отнася и за САЩ.
Защо сега се фалшифицира и пренаписва историята?
Защото Европа има черна история. Защото поощряваше Хитлер, защото беше унизена, беше победена от Хитлер. Но в това няма нищо ново. Още по време на войната Чърчил се обръща към Рузвелт - да не се дава възможност на СССР да си помисли, че има основен принос в разгрома на Германия. Западните лидери са комплексирани и затова се опитват да отнемат победата на СССР във войната. Но фактите са си факти. Къде беше Парадът на победата - в Москва или Лондон? Къде бяха захвърлени знамената на фашистката армия?
Историята се подменя. Престъпниците стават герои. В Украйна се прославят Бандера и Шухевич. В Канада парламентът приветства нацистки убиец. В Германия вече говорят свободно за Райха, не се свенят да разказват, да показват снимки. В испанския вестник „АВС“ се появи хвалебствена статия за фашистката „Синя дивизия“, която се била геройски със “сталинските орди“ при обсадата на Ленинград. 7 000 от същата дивизия са участвали при защитата на Берлин.
Сегашните лидери на Европа искат да забравят престъпленията, извършени от техните предци. Европейският парламент прие резолюция за равнопоставеност на фашизма и комунизма. Западни историци и политици имат друго становище за фашизма и комунизма. Комунизмът привлича хора от всички раси и континенти, които искат да отхвърлят бремето на колониализма и да сложат край на господството на Европа в света. Историкът Брус Ръсет пише: “Марксизмът-ленинизмът привлича хората от целия свят, за разлика от нацизма, който е основан на идеологията за превъзходство на арийската раса“.
Защо да се чудим на действията и морала на сегашните европейски лидери, като много от тях са наследници на нацисти. Дядото на Аналена Бербок Валдемар Бербок е полковник от Вермахта и предан нацист. Витаутастас Ландсбергис е бил активен сътрудник на нацистите, а внук му Габриелус, патологичен русофоб, става външен министър на Литва. Дядото на Туск също е бил във Вермахта.
Страхът от истината довежда до позорни действия днешните власти в Европа. Ръководството на ЕС забрани на лидери на европейските държави да присъстват на тържествата на 9 май в Москва. Външното министерство на Германия забрани на руския посланик да присъства на честванията, посветени на победата. Забрани да се използват съветски и руски знамена и символи. И като кресчендо победените решиха да отидат в Киев да отбележат Деня на победата.
Но защо да се чудим. Нима историята не се повтаря сега. Когато Германия напада Полша, Великобритания призовава да се воюва до последния поляк. Не направи ли същото и Борис Джонсън, който призова Украйна да воюва до последния украинец? Нима обединена Европа не воюва с Русия в Украйна. Европа и САЩ организираха срещи в базата „Рамщайн“ да съгласуват помощта си за Украйна. Да я снабдяват с оръжие, разузнавателни данни, да планират военните операции и да участват хиляди чуждестранни наемници.
Да, историята се повтаря. Но трябва и да се помни. Да се помни къде завърши Втората световна война, къде се развя знамето на Победата.
Николай Шопов, "Дума"
Няма коментари:
Публикуване на коментар