В продължение на четири десетилетия медиите не спират да се опитват да "разгадаят" Мишел Пфайфър - актрисата, която с лекота балансира между хладна мистериозност и дълбока човешка уязвимост.
За журналистите тя често е парадокс: икона на красотата, която не обича суетата, една от най-талантливите актриси на своето поколение, която избягва прожекторите, секссимвол от 80-те и 90-те, но никога в ролята на обикновен обект на желания. Освен това през годините медиите я определят и като "снежната кралица на Холивуд", "невидимата суперзвезда" и дори "най-великата актриса, за която никога не говорим достатъчно". Публиката я обожава, критиците я уважават, а самата тя, сдържана и деликатна, просто върши работата си, често избирайки тишината пред шумния успех.
Смятана за една от най-добрите актриси на всички времена, за секссимвол и редовно класирана сред най-елегантно облечените знаменитости в Холивуд, родената през 1958 г. в Санта Ана, Калифорния, Мишел Пфайфър израства в скромно, но многодетно семейство. Нейният външен вид - котешки очи, женственост и класическа красота - често я прави символ на екранната изтънченост и никак не е изненадващо, че самият Ал Пачино я включва в списъка си на жените, които "се целуват и изглеждат най-добре".
Произходът й е пъстър - във вените й тече германска, холандска, ирландска, швейцарска и шведска кръв. Израства в Мидуей Сити, Калифорния, където завършва гимназия, а по-късно учи за съдебен стенограф. Но сцената я привлича от ранна възраст. Участва в конкурс за красота и печели титлата "Мис Ориндж Каунти", с което поставя началото на своя път в шоубизнеса. При участие в конкурса "Мис Лос Анджелис" пък среща агент, който я насочва към Холивуд.
Първите й стъпки са в телевизията, с дебют в сериала Delta House (1979), а в киното се появява година по-късно в The Hollywood Knights. Голямата промяна идва през 1983 г., когато се снима в "Белязаният" на Брайън де Палма, редом до Ал Пачино. Любопитен факт е, че студиото първоначално не я иска за ролята, но Пачино настоява - и това се оказва един от повратните моменти в кариерата й.
Между 1984 и 1987 г. Мишел затвърждава успеха си с участие в "Сладка свобода" на Алън Алда и "Любовно поле". Постепенно изгражда екранен образ на интелигентна, вглъбена и дълбока жена - различна от стереотипната холивудска блондинка. Тя не се натрапва, а присъства. Големият пробив идва с "Вещиците от Истуик", където си партнира с Джак Никълсън, Сюзан Сарандън и Шер.
Както споменахме, през 80-те и 90-те години тя е не просто звезда, а символ. Без да се впуска в скандали или демонстративен живот, Пфайфър се превръща в архетип на съвременната феминизирана сила - жена, която излъчва увереност и характер чрез тишина и дълбочина. Нейните персонажи - като в "Опасни връзки" и "Опасен ум", са жени с противоречия, слабости и сила, които не се страхуват да платят цената за избора си.
Номинирана е шест последователни години за "Златен глобус", има три номинации за "Оскар" и е носителка на над 20 престижни отличия. Тя е от малкото, които отказват да бъдат сведени до външността си и често избира по-нестандартни роли, дори когато може лесно да изкарва милиони от романтични комедии. Това е и причината да бъде уважавана не само от публиката, но и от най-строгите кинокритици.
Личният й живот обаче не минава без сътресения. След разпада на брака й с актьора Питър Хортън преживява кратки, но бурни връзки с Джон Малкович, Майкъл Кийтън и Фишър Стивънс. В началото на 90-те се присъединява към духовна общност, която напуска, осъзнавайки, че търси дълбочина, но не и контрол. Именно тогава, на 35-годишна възраст, решава сама да осинови момиченце, което носи името Клаудия Роуз. Само седмици по-късно съдбата я среща с продуцента и сценарист Дейвид Кели, с когото създава семейство.
Година по-късно се ражда синът им Джон Хенри.
През 2003 г. Мишел се оттегля от Холивуд, за да се посвети на децата си. Но никога не прекъсва напълно връзката си с киното. "Фенка съм на "направи си сам" нещата, тиха и спокойна съм, и не понасям провала", казва в интервю, подчертавайки, че още от малка е научена от баща си, който е строителен предприемач, как сама да изгражда уюта си.
След дълга пауза, през 2017 г., Пфайфър се завръща на сцената с "Убийство в Ориент Експрес" на Кенет Брана, последвано от роля във вселената на Marvel като Джанет Ван Дайн в "Ант-мен и Осата" и "Отмъстителите: Краят". През 2019 г. се превъплъщава в кралица Ингрит в "Господарка на злото 2", а година по-късно в лентата French Exit - ролята й там е оценена като една от най-добрите в късната й кариера.
Освен актриса Мишел Пфайфър е и страстен застъпник за екологични и социални каузи. От години е вегетарианка, активист за опазване на околната среда и създател на собствена козметична линия - Henry Rose, вдъхновена от децата й, с фокус върху чисти, прозрачни формули.
Днес, на 68 години, Мишел остава вдъхновение - не просто заради вечната си красота, а заради способността си да бъде вярна на себе си в свят, който често изисква компромиси. И макар медиите да се надпреварват да я определят, тя винаги остава извън етикетите - различна, неподвластна и вечна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар