"Продава се Народното събрание." Справка Иван Пейчев, механа "София".
Такава табела окача саморъчно върху сградата на парламента великият и недооценен български поет Иван Пейчев в края на 40-те.
Арестуват го, а той обяснява в милицията: "Имам право, защото съм гражданин и данъкоплатец, давам им заплатите, значи съм собственикът на тази сграда. Народното събрание се е превърнало в стока, тоест мога да го разпродавам, за да си платя ракията."
Ха! Дали български интелектуалец днес би дръзнал да стори подобна ерес и да изрече подобни думи? Само си представете в тази роля коктейлната грантоядна интелигенция, псевдо-елита, Гошо Букъра, Теодора Димова, Захари Карабашлиев...
А нима парламентът ни не е стока, която се купува и продава? Нима депутатите не са търговци в храма на законотворчеството?
Отродителството и соросоизмът развратиха духовните водачи на нацията, превърнаха ги в банални крепители на статуквото и в консуматори на подаяния от властта.
Къде са лудиите гении да поведат обезверения и много лъган народ, който се гъне под колониалното робство на евронацизма и либерастията? Дали, ако бяха живи, Иван Пейчев, Николай Хайтов, Николай Генчев, Симеон Радев, Тончо Жечев, Радой Ралин биха допуснали да погребем българския лев, българската армия, българската чест? Дали биха се примирили с Бойко Борисов, Делян Пеевски, Слави Зулуса и Насо Фритюрника начело на държавата; с чалгата, телевизионната субкултура и посредствеността?
Ето това, струва ми се, в момента липсва най-осезаемо в отчаяната ни битка за опазване на лева и православието - морално рамо, съпричастие на една смислена, достойна, талантлива национална интелигенция.
И прав беше Левчев - бездарието е фашизъм, талантът - Мамаев Курган.
Няма коментари:
Публикуване на коментар