Петровден е!

При подялбата на света между светците Господ поверява на св. Петър ключовете към Рая 

 

На Петровден християнската църква отбелязва празника на светите апостоли Петър и Павел. 

Апостол Петър е роден в Бетсаида и е един от дванадесетте ученици на Исус Христос, който заради проповядване на християнската вяра е разпънат на кръст (64 г. или 67-68 г.) по време на гоненията срещу християните от император Нерон. 

Апостол Павел е роден в Тарс в еврейско семейство, но след като приема християнството, се превръща в един от най-видните му проповедници в Македония и Беломорието. Около 67 г. той е осъден на смърт и екзекутиран.

Според народната вяра св. Петър и св. Павел са двама братя антагонисти; Петър е носител на положителното начало: той е по-младият, по-здравият, по-богатият и по-работливият, а при подялбата на света между светците Господ му поверява ключовете към Рая; той участва наравно с Бог и Архангел Михаил в небесното съдилище, като определя греховете на мъртвите души и ги наказва; Павел е по-старият, по-болнавият, по-бедният, по-злият и по-мързеливият. Традиционните народни представи  поставят двамата апостоли в родствена връзка и с други светци: за техен „брат" се сочи св. Илия и по-рядко св. Врач, а за тяхна „сестра" - св. Елена или св. Богородица.

Въпреки че Църквата чества двамата апостоли в един ден, в някои региони на България (основно в източната част) на св. Павел е отреден следващият ден, 30 юни (Павльовден). Двамата светци имат небесно-огнена природа, а празниците им имат типичните характеристики на летни празници - тяхното честване в периода на усилена жътва има за цел да предпази реколтата от огън, пожар, гръмотевици и градушка. Смята се, че ако не са почетени от стопаните, двамата светци причиняват летните пожари и градушки.

С Петровден завършват двуседмичните Петрови пости и постилите отговяват с „петровско пиле" (т.е. тазгодишно), което принасят в жертва на св. Петър. Като соларен символ, пилето/петелът и неговото жертвоприношение се свързват с омилостивяването на природните сили, които могат да погорят или опожарят реколтата. За празника жените пекат обредни хлябове и раздават за помен на починалите малки деца от първите ябълки „петровки". В някои райони на страната се правят сборове, на които се колят курбани и се правят общи трапези. Тъй като Петровден попада в периода на усилена жътва, на празника се разрешава да се работи до обяд.

Тъй като св. Павел се смята за по-възрастен и по-лош от брат му св. Петър, в тези части на страната, където се отбелязва Павльовден, работата е строго забранена (особено жъненето) и не се пали огън дори за приготвяне на храната, за да се предпази реколтата, имотът и домът от пожари. В Източна Тракия не се меси и хляб, за да не се „опавлюва" брашното, т.е. за да бъде предпазено от сплъстяване. 

Имен ден на Петровден празнуват: Петър, Петрана, Петя, Павел, Павлин, Павлина, Пoлина, Пенка, Пенчо, Камен, Кремена.