Един текст на Калин Терзийски възбуди нездрав шум в мрежите. Терзийски запита какво толкова ще стане, ако Украйна стане цялата пак руска. Ще избият населението ли, какво точно?...
Това предизвика истински вой. Автора на тези мисли беше наречен „негодник” „подъл” „мръсен” и т.н. Терзийски дава и исторически пример с Франция, която капитулира пред Германия през 1940 г. и спестява милиони жертви, та дори се пише и победител през 1945 г. Кайтел, който подписва капитулацията на Третия райх, пита с ирония към френския представител: „ И тия ли са ни победили?” Оказва се да.
Всъщност писателят Терзийски очертава теза в направлението „реал политик”. И наистина, как точно ще завършат сегашните военни действия в Украйна? Ако излезем от ресторантските разговори - кой е добър и кой лош, как ме възмущава Путин и какъв злодей е, няма изход. Това не е анализ. Това е кухненски лаф-моабет без практическа стойност.
Как завършват военните действия? Това е въпросът, от който всъщност бягат политици и коментатори. Защото бягат от истината. Тя им се струва непрестижна, „не е ОК”. А кое е ОК? Лъжата? Измамата? Едва ли.
Истината си е истина. Тя не зависи от това дали ще те похвалят по телефона трима приятели след участие в медия, или ще те наплюят неприятели в мрежата. Тези две инфантилни реакции няма да повлияят на решението на военния въпрос. Той ще се реши така, както диктува силата. Така е било винаги в света. В случая силата е на страната на Русия и тя ще наложи буфера на своята сигурност чрез завземането на четирите досегашни области: Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска плюс Крим, разбира се. Нещо повече, Москва ще добави Николаевски и Одеска области , защото трябва да отреже черноморския излаз на останалото от Украйна. За всеки случай. Ако на някое следващо правителство в Киев му хрумне да настанява там натовски бази. Така ще завърши сагата с НАТОвско-руската война на украинска територия. Това сочи логиката, реалният поглед върху събитията. Всичко друго са мечтания и въздишки, плуване във въображаеми води. Нещо като сън – само дето, ако се събудиш бързо и усетиш, че си на сухо, не в сънуваното синьо море, може да боли.
Та, за какво му скачат на Терзийски? Че се опитал по писателски маниер да каже какво следва в най-обсъждания сюжет на планетата? Да го поздравят трябва за това негово усилие. Защото у нас българите има една негативна черта - да представяме въображаемото за реално и след това мощно да се възмущаваме. От какво се възмущаваме? От Путин? От Борисов и Пеевски?
Не! Неправилно! Те са каквито са. Нашето възмущение няма да им накриви шапката и с милиметър. Значи е безпредметно, нелогично и безсмислено да го правим. Но нима повечето българи са склонни да живеят в постоянна антилогика и безсмисленост? Не вярвам.
Значи възмущението ни от „лошите” е лицемерие. Не смеем да си признаем, че не можем да направим нужното срещу „лошите” и го крием с воала на „възмущението”. Но така крием истината. А тя ни прави свободни, нали помните?
Не искаме свобода ли? А, това е друго... За него в следващия коментар...
Няма коментари:
Публикуване на коментар