На Западните Балкани понеже разбираме от всичко, ще ни се да споделим съкровени мисли за футбола.
Разсъждаващите по отношение на тази специфична сфера на обществения живот все още не са заплашени от обвинения в опити за провеждане на хибридна война, в политически пристрастия, скрити геополитически интереси и прочие актуални теми от всекидневието. И това отваря широки врата за възможности за разсъждения, от които всеки може да се възползва.
Един от размислите се отнася до световното клубно първенство в САЩ. То е илюстрация на девиза на сатирика Децим Юний Ювенал „Хляб и зрелища“, живял в Римската империя през I в. от. н. е. Социалната политика на римския сенат по онова време се изразявала в това да осигурява на плебса кървави гладиаторски игри, та да си трае.
Иконата на модерния футбол Юрген Клоп вече се обяви срещу световното в САЩ, оприличавайки го с гладиаторски игри. И всеки, който е гледал поне един мач от първенството, ще се съгласи с него. Най-вече заради нечовешките условия, при които се играят мачовете.
В същото време обаче се играят мачове и от още едно световно първенство по футбол – в Швейцария за жени.
Точно това първенство заслужава внимание, особено от страна на българската общественост и ръководство на футбола у нас. И причината не е традиционната размяна на фланелките в края на срещата, а това как играят участниците в мачовете.
Видяното досега ражда различни идеи. Повечето са с леко мазохистичен привкус, що се отнася до дереджето на родния футбол. Съдейки по жребия за предстоящото световно първенство в САЩ, Мексико и Канада през 2026 г., който ни отрежда важна среща с отбора на Испания, Гонзо и компания има над какво да се замислят, ако са гледали победата на женския испански отбор над португалките на първенството в Швейцария. Както е известно, фуриите от Испания вкараха цели 4 гола в първото полувреме и победиха с 5 на 0 в мача.
Това бе резултат от игра, срещу която и нашенския шампион „Лудогорец“ много би се затруднил. Ако сте гледали мача, просто си представете, че вместо мъжкия тим, испанките се изправят пред българския национален отбор. И ще разберете от какво се поражда лекия мазохистичен нюанс в очакването на подобна среща.
Със сигурност този мач би влязъл в обсега на вниманието на черното тото, поради очевидната непредвидимост на крайния резултат. Имаме предвид не дали ще бием или не, а колко ще ни вкарат испанките.
Размислите могат да продължат и в друга посока. Например дали не е време да се създаде у нас и женско футболно първенство? За да имат нашите мъжки отбори някакъв стимул да се борят за истинско равенство на половете? Иначе разочарованата им публика ще продължи да ги нарича как ли не…
Освен това женската лига ще тръгне начисто – без чужденки и правила за поне четири българки в мач. Да не говорим, че погледът на тази лига за детско-юношеските школи ще е по-различен от този на сегашните футболни управници.
Въобще световното по футбол за жени в Швейцария заслужава внимание. Време е за #MeToo в БФС...
Румен Савов, Banker.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар