Преди търсех сложни определения за справедливостта и законността в България. Вече не го правя. Нещата са прости.
Справедливостта и законността в България са равни на майка и дете в кома. Убиец, когото съдът отказва да задържи. Родители на виновния, които работят в полицията. Не е ли елементарно?
Никола Бургазлиев прегази с АТВ шестима човека в Слънчев бряг.
Майка и нейното дете са в кома с разбити черепи.
Родителите на водача на АТВ-то работят в полицията.
Никола Бургазлиев е освободен под парична гаранция, по възможно най-бързия начин. Приятелите му стояха пред съда, за да му стискат палци. Палци за какво? А, да! Няколко часа в ареста са в пъти по-тежки от живот в кома.
Пред храма на Темида бяха и роднини на пострадалите, за да разберат дали водачът, прегазил шестимата човека, ще бъде освободен.
Никола Бургазлиев, семейството му и неговите приятели спечелиха. Виновният бе пуснат. На детето и неговата майка не им провървя.
Щом всички ги пускат, защо тогава Виктор Илиев да не кара с двеста в града и да не паркира в автобус върху няколко пресни човешки трупа? Не е ли яко?
А ние? Ние какво? Ние вярваме в Господ и знаем, че той ще свърши мръсната работа. Нашата работа. Някога. Някъде. Ако е балама. Но видимо не е.
Имам натрапчивото усещане, че у нас невинните са грешни, а грешниците са невинни. На едните им стискат палци, а на другите Господ им е обърнал гръб. Вероятно има причина. Убеден съм!
„Домашен арест“ за полицейския син. Никола Бургазлиев малко преди да се прибере у дома
Константин Кацаров, "Дума"
Няма коментари:
Публикуване на коментар