Доналд Тръмп предприе рязък ход нагоре по „стълбата на ядрената ескалация“, като обяви изпращането на две американски ядрени подводници в близост до Русия.
Формално – в отговор на остър пост на Дмитрий Медведев. Реално – като отклоняваща маневра.
Британският The Daily Telegraph съобщи за тази стъпка с апломб, но без никакъв опит да бъде преведена истинската ѝ мотивация. Журналистиката, уви, отдавна вече не разследва, за да търси истината, а само препредава. А Тръмп – стар играч в спектакъла на сенки и шумове – се възползва напълно от тази журналистическа безпомощност.
Става дума не за реална военна заплаха, а за PR-пантомима. За поредна серия медиен дим, за да скрие какво наистина се случва в САЩ. За да стигне обаче до ядрени намеци, Тръмп очевидно е притиснат в ъгъла. Кремъл реагира хладно и премерено. Москва разчете спектакъла като това, което е – опит за разсейване на вниманието. Даже мисля, че направи услуга на Тръмп като не се впусна в коментари, които не биха били в негова полза. Но не е изключено да са обърнали внимание и на Медведев да не му дава излишни поводи да хвърля димки.
От какво точно иска да отклони вниманието Тръмп?
Два вътрешнополитически урагана приближават президентската му институция.
Първият: Свиващата се американска икономика
Въпреки медийните усилия за гримиране на реалността, икономическата картина на САЩ не буди оптимизъм.
През първото тримесечие на 2025 г. САЩ регистрираха спад от –0.5%, а второто показа крехък ръст от +3%. Но дори и с това „възстановяване“, прогнозата за средногодишния растеж остава мрачна – едва 1.2–1.3%, при 2.8% за 2024 г.
Това е хроничен симптом, а не временна простуда.
Второ: Безработицата расте, реиндустриализацията я няма
Тръмп обеща възраждане на индустрията – вместо това:
- Юли 2025 г. – 4.2% безработица,
- Само 73 000 нови работни места,
- Загуба на 258 000 работни места през май и юни.
С други думи: не просто не се отварят нови работни позиции – те се топят.
Трето: Инфлацията пълзи нагоре
Индексът на потребителските цени (CPI) се движи в границите 2.6–2.7% – над целта на Федералния резерв. Всекидневният живот на американците поскъпва, а доларът тихо губи покупателна сила.
Четвърто: Мигрантската бомба тиктака, детонацията в близо
Решимостта на Тръмп да депортира нелегални мигранти доведе до дестабилизация на цели сектори от икономиката. Така е след като тя е станала заложник на волята на мигрантите по идея и политика на демократите.
В Калифорния, където 27% от населението са мигранти, ефектът е особено видим:
- 65% от работещите във фермите са мигранти, над 30% от тях – нелегални.
- 50% от строителните и ресторантските работници също са мигранти.
- Загуби от „неходене на работа“ – до 300 милиарда долара.
- Селскостопанската индустрия на щата – 49 милиарда долара годишно – буквално се срива.
Мигрантите, които изграждаха невидимата архитектура на американската икономика (подчертавам по идея на демократите), вече са в режим на страх и пасивност. Това ще даде отражение върху всеки щат.
Тепърва!
Пето: Риск от рецесия и стагфлация
Комбинацията от нисък растеж, покачващи се цени и стагнация на заетостта поражда сериозна тревога. Според водещи анализатори вероятността от рецесия в САЩ през следващите 12 месеца е поне 35%.
Като добавим спад в строителството и застой на имотния пазар – картината става завършена: американската икономика пъпли към ръба на стагфлацията.
Вторият ураган: „досиетата Епщайн“…
Документите се натрупват по скандала. Потулените истини тежат. Обещаната от Тръмп „пълна прозрачност“ все още не се случва – напротив, наблюдаваме нервни опити скандалът да бъде потиснат. Но споменаването на това име буди тишина от Белия дом, а въпросите се множат.
Ядрените подводници в случая не са никакъв символ на военна мощ – те са символ на политическата безизходица на Тръмп. Той, изправен пред свиваща се икономика и буреносни скандали, се опитва да пренесе дебата в сферата на апокалиптичната реторика. Но реалността го следва навсякъде.
Междувременно, докато Тръмп отклонява вниманието на обществото си от надвисналите проблеми, Русия превзе стратегическия град Часов Яр и продължава неумолимо и с бързи темпове да постига поставените си цели.
До категорична победа!
Имаше и нелепа новина през това време: Зеленски поиска персонална среща с Путин, за да иска мир (да се чете - да се моли), при положение, че си забрани подобен ход с указ преди години.
С това напомни за актьорската си кариера.
Нямаше ли по-адекватни актьори в Украйна, че Западът се спря на него за президент? Този въпрос не ми дава мира...
Няма коментари:
Публикуване на коментар