Докладът на Държавния департамент на САЩ за спазването на човешките права в България през 2024 г. може да ни причини тежко главоболие, защото ни изправя пред необходимостта да приемем и осмислим един абсурд.
Докладът ни казва, че у нас хем няма промяна в ситуацията със зачитането на човешките права, хем се наблюдават правни и практически ограничения на свободата на словото.
Ако можехме да се похвалим с перфектна система за защита на човешките права у нас, щяхме да се гордеем с това, че промяна няма. Обаче не е така.
Някак си покрай свободата на медиите в доклада се разкрива, че ограничения има както за хората, така и медиите.
За това допринасят корпоративният и политическият натиск, неефективната и корумпирана съдебна система и непрозрачното управление на ресурсите, предназначени за подкрепа на медиите, пишат авторите на доклада.
Изброените причини за констатацията, че има ограничения, обхващат кажи-речи целия обществен живот – от изборните ни права, та до правосъдието, което трябва да ни помага да изградим усещането, че живеем в един справедлив свят.
Струва си да припомним какви проблеми идентифицира Държавния департамент на САЩ в доклада си за 2023 година: независимостта на съдебната система; сериозна корупция в правителството; престъпления, насилие или заплахи за насилие, мотивирани от антисемитизъм; и престъпления, включващи насилие или заплахи за насилие на база сексуална ориентация и др.
Като цяло през 2024 г. не са настъпили никакви значителни промени в ситуацията с правата на човека в България, се казва анализа, публикуван от Държавния департамент на САЩ.
В документа, за който Банкеръ вече информира, се посочва, че сред значимите проблеми в областта на правата на човека са достоверни съобщения за произволни или незаконни убийства, както и за изтезания или жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание.
Българското правителство е предприело мерки за разкриване и наказване на длъжностни лица, които са извършили нарушения на правата на човека, но тези действия често са били недостатъчни, а безнаказаността продължава да е проблем, се посочва в анализа.
Според доклада в България има няколко случая, при които служители на правителството са извършили неправомерни действия. Като пример се споменава инцидент от Стара Загора от началото на 2024 г., в резултат на който двама висши служители на Областната дирекция на МВР – Стара Загора подадоха оставки. Тогавашният МВР-шеф в правителството на Николай Денков Калин Стоянов поиска оставките им заради смъртта на Пламен Пенев, който почина при полицейски арест след преследване на 30 декември. Експертизата показа, че Пенев е починал от задушаване, след като е бил затиснат от петима полицаи.
Конституцията и законите гарантират свободата на изразяване, включително за представителите на пресата и другите медии, и правителството като цяло спазва това право. Налице са
правни и практически ограничения на свободата на изразяване, се посочва в доклада.
„Корпоративният и политическият натиск, неефективната и корумпирана съдебна система и непрозрачното управление на ресурсите, предназначени за подкрепа на медиите, вредят сериозно на медийния плурализъм“, пише в анализа на Държавния департамент на САЩ.
Очевидно в това отношение също няма промяна, защото подобни проблеми бяха отбелязани в доклада на САЩ за правата на човека от април 2024 година. Там също се поставяше под въпрос медийния плурализъм, след като бе подчертано, че български журналисти са подлагани на тормоз, заплахи и сплашване от властите. В онзи доклад бе цитиран и Световния индекс за свобода на пресата за 2023 г., който
идентифицира сплашването от политици, както и административния и съдебен натиск срещу издатели и журналисти като обичайна практика и критикува властите за нежеланието им да разследват подобни случаи.
Освен това беше констатирано, че независимите медии са подложени открито на сплашване от политици на всички нива и на административен и съдебен натиск. В добавка бяха отразени журналистически сигнали за редакционни забрани за отразяване на конкретни лица и теми и налагане на политически гледни точки от корпоративни лидери с подразбиращата се подкрепа на правителството.
Така че свободата на словото все още е живият труп на нашенската демокрация. За съжаление това не е стилистична фигура, каквато е оксиморонът. Това е реалността.
Румен Савов, Banker.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар