Лято

Лято
Лято

3 септември 2025 г.

Здравейте, а на вас кофти ли ви е?

Кофти ми е, много. А когато Драконът полети ще видите какво е Master Race... 

 

Здравейте, а на вас кофти ли ви е? Щото на мене ми е много кофти. 

Погледнах военния парад в Пекин. Боже, каква космическа военна техника, State-of-the-Art. И всичко това ще се обменя между Китай, Русия, Северна Корея, дори Монголия.  

Дето викаме, Евразия, от която евролидерите ни пазят. Правилно, и аз не искам Китай и Дебелото момче от Пхенян да ни завладеят. И Путин не искам да ме окупира.  

Ама какво виждам от любимата ми доскоро Европа, за която сърцето кърви. Върховният й лидер със слугинското име Урсула брои клекнала гилзи в някакво мазе край Сопот. Бездетни министър председатели буквално са седнали върху островърхи снаряди. 155 милиметра. Леки еврокомисарки си носят плетките в Европарламента. Плетат, бе, чорапки за внуците. И ни готвят за война с руско-индийско-китайската чудовищна военна машина.  

Европа била Цивилизованата част от света, а България била направила цивилизационния си избор. Аз също живях с мисълта,  че сме The Master Race. И, няма да лъжа, така се и държах - от Виетнам до Бряг на слоновата кост и от Магреба до Казахстан. Това приключи.  

Днес ние, европейците, сме посмешище. Ние, с нашите регионални войнички, санкции, цивилизационни избори, ценности сме просто joke за останалия свят. А какво имаме от другата страна на Океана. Карикатурен образ на остарелия Велик Гетсби, който си боядисва косата в оранжево и е заключил Дейзи, в лицето на Мелания, в златна клетка.  

Точно сто години след Ерата на джаза. Дрога, оргии, расови сблъсъци, но без Джаза. Нашата Америка на Керуак и бунта на Джим Морисън. Нищо не е останало. Само маниите към Гренландия на обидено, но агресивно старче. Damn! 

Кофти ми е, много. А когато Драконът полети ще видите какво е Master Race. Урсула, докато кихаш от барут в Сопот, да ти разкажем, че барутът е изобретен през Девети век от китайски монаси. Ма, вече няма и нужда от много ограмотяване. Ти кацна ли най-накрая някъде?

 

Степан Поляков 

Няма коментари:

Публикуване на коментар