Европа в кома, България – в будна смърт!

Въпросът вече който си задаваме всички е, не е дали Европа ще се промени, включително и България, а дали ще оцелее... 

 

Европа в кома, България – в будна смърт!  

Докато по площадите на Париж горят гуми, в Лондон падат премиери като круши, а в Берлин се чудят как да крепят разпадаща се коалиция – „обединена Европа“ изглежда като разбит кораб, който потъва бавно, но сигурно. 

Франция е в капан от протести, блокади и хаос – Макрон смени премиер, но не и посоката. 

Великобритания – „ново начало“ с лейбъристите? По-скоро нова криза – Фараж вече ги изпреварва по рейтинг. 

Германия – коалиция, която се тресе, а AfD става все по-силна. 

Испания, Португалия, Белгия – политическа шарения, която не може да изкара едно стабилно управление. 

Нидерландия – пъзел от партии, където всяко решение отнема месеци. 

А пазарите? Те вече нямат нерви. 

Инвеститорите вдигат ръце от европейските „демокрации“, а доходността на държавните облигации расте. Казано просто – никой вече не вярва в стабилността на континента. 

И докато лидерите се чудят кой с кого да прави коалиция, Русия, Китай и САЩ вече си играят шах върху европейската дъска. 

А България? 

Ние сме класиката в жанра: парламент, който прилича на сборище от каращи се съседи; правителства, които се държат на крехки сделки; инфлация, която изяжда хората; и институции, които съществуват само за да отбиват номера. 

Последният вот на недоверие? Разбира се, отново не мина – не защото има стабилност, а защото никой няма смелост да поеме отговорност. И докато едни броят гласове, а други се борят за постове, хората броят стотинки, за да изкарат месеца. 

България е огледален образ на европейската немощ – държава в постоянен преход, която никога не стига до своето бъдеще. 

Европа е в криза, но България е перманентен пациент на системата – в будна смърт, закачена на системи и чакаща чудо, което... няма да дойде. 

Въпросът вече който си задаваме всички е, не е дали Европа ще се промени, включително и България, а дали ще оцелее. И за съжаление – страната ни не е наблюдател, а жертва в първата линия. 

Най-опасният ефект обаче е ерозията на доверието в демокрацията. Когато правителствата изглеждат трайно неспособни да защитават обществата, пътят към авторитаризъм и крайности е широко отворен.

Росица Калинова