Вчерашният фийд ме накара да се замисля върху две неща.
Позитивната страна
Защо толкова много родители заведоха децата си да гледат финала на световното по волейбол?
Живея в съвсем нов блок, в който има 1 момък и 3 девойки на по 15-16 години. Когато родителите им отсъстват, те викат още 7-8 младежи и правят купони. Пушат трева, блъскат тротинетки в стъклената входна врата, удрят и развалят домофоните, ритат и драскат асансьорите, пикаят долу в гаражите или във вътрешната градина , плюят по огледалата в сградата, хвърлят боклуци навсякъде. Изявяват се като се правят на "страшни".
Агресивността им е потресаваща, погледите им са празни, те са абсолютно неадекватни, а родителите им са наистина свестни хора, но уви... Домоуправителят се е разправял няколко пъти.
Това поколение за съжаление нямаше свои герои досега. То бе изгубило път и се понесе по инерция да се изявява, като просто си освобождава социалните комплекси. Нямаше "Role models", модели за подражание. То черпеше вдъхновение от риалити шоута, мутри, мутреси, за тях идеал и геройство е да копираш олигофренските глупости на цял свят, и да ги възпроизвеждаш в Тикток и Инстаграм.
Затова много родители заведоха децата си да гледат финала. За да покажат на децата, че имат модели от Gen Z поколението. Хора, с които децата да се идентифицират, а успехите и еуфорията, поне на някои от тези млади хора, да ги вдъхнови, грабне, подтикне, окуражи и те да поемат по този път. Да спортуват целенасочено, с цел, а не за да се помпат с анаболи и силикони. Да усетят как и те могат да предизвикат еуфория, да променят и влязат в историята, в сърцата на хората, да стане нещо от тях. А не да копират сегашните гаменски модели.
Да приложат и насочат тази енергия за нещо полезно за всички, да видят, че има резултати и могат да се превърнат в истински, автентични световни звезди, а не в звезди от риалити бардаци и помии. В личности, за които цял свят да говори и възхищава, чуждестранни фенове да развяват български флагове и да развяват плакати на български младежи, да се превърнат в нещо велико.
Те вече имат братя Николови, тенисистите Иванов и Василев, пилотът Никола Цолов, Стилияна Николова и гимнастичките. Млади и вече успешни момчета и момичета, от gen Z, които да следват.
И пак голямо браво на всички споменати. Защото дори и в такава среда те като с въдица се опитват да измъкнат затъналата в блато подводница и въпреки всичко не се отказват, и успяват бавно. Дано я измъкнат.
И голямо браво на родителите им.
-----
Негативната страна
Грозно е да се политизира и да се дърпат политически дивиденти от успехи на други. Но политическата ни класа е отчаяна и прогнила, търси всяка нишка, за която да се хване.
Видях, че нашата сервилна "буржоазия" се е разревала, защото 18-годишният феномен при разпределителите, Мони Николов, е подписал с руски отбор и ще играе под наставлението на Пламен Константинов.
Шок и драма! Изглежда тези хора са се превърнали в ходещи лозунги, изгубили плът и кръв. Изпаднали в клинична параноя, по цял ден за всяко неща търсят следи "на врага", изливат злобата, която държат в себе си. Агентурски манталитет, наследен от миналото, щото повечето от тях вероятно са били точно толкова жлъчни и послушни на системата, но само са сменили спонсорите, пардон, господарите.
И ако толкова са русконенавистни, що не кажат, че капитанът и емблемата на американския отбор Маика Кристенсън, игра в последните 4 сезона за руски отбор, то съвсем наскоро подписа с италиански. А вторият им капитан, Маика Ма'а, и досега играе за руския Факел. Основното им либеро, Ерик Шожи, също дълго време игра за руски отбори. А ако се върнем към последния голям златен отбор на САЩ, който спечели злато на олимпиадата в Пекин - че там почти всички звезди играеха в Русия, включително капитана Том Хоф, и мегазвездите им Клей Стенли и Том Лий.
Предлагам да почнат да се лекуват. И без това медицината в Китай напредва доста, може и да им помогне. А и току виж се окаже по-изгодно да си си дръпнеш очите към ушите и да слугуваш на китайската пропаганда.
Няма коментари:
Публикуване на коментар