Владимир Путин на 73 г.

Владимир Владимирович е известен с това, че внимателно култивира имиджа си и поддържа политически възгледи, които са в контраст със западната политика 

 

Руският президент Владимир Путин празнува своя 73-ти рожден ден. 

На най-високия държавен пост той отбелязва личния си празник за 22-ри път и за четвърти по време на специалната военна операция в Украйна.

Путин ще прекара рождения си ден в работна обстановка, предава ТАСС.

Както обяви по-рано говорителят на президента Дмитрий Песков, сред събитията, отворени за пресата, Путин е насрочил за днес брифинг с постоянните членове на руския Съвет за сигурност.

"Това не е толкова за постоянните членове на Съвета за сигурност, за да поздравят президента, колкото по-скоро е свързано с работния дневен ред", подчерта говорителят на Кремъл.

По традиция Путин получава поздравления от своите чуждестранни колеги на този ден. Затова и графикът му днес включва множество международни телефонни разговори.

Песков обаче призна, че президентът има и лични планове за деня: "Рожденият ден си е рожден ден".

Когато стане дума за руския президент, обикновено мненията за него са полярни. 

От години той и политиката му са обект на много и контрастни дебати. Владимир Владимирович е известен с това, че внимателно култивира имиджа си и поддържа политически възгледи, които са в контраст със западната политика.

Раждане и семейство

Владимир Владимирович Путин е роден на 7 октомври 1952 г. в Ленинград (сега Санкт Петербург). 

Той е третото дете в семейството - първите две (братя) са починали в ранна възраст.
Неговият дядо по бащина линия, според някои източници, е бил готвач на Ленин и Сталин, въпреки че тези твърдения се оспорват.

Образование и ранна кариера

Путин завършва Юридическия факултет в Ленинградския държавен университет през 1975 г.

След това работи за КГБ (съветската служба за държавна сигурност) като офицер-разузнавач в чужбина - част от кариерата му е преминала в Източна Германия.

През 1990 г. се оттегля от активна служба и започва да гради кариера в политиката, първо в Санкт Петербург, а след това в Москва.

От офицер в сянката на КГБ до най-влиятелния и дългогодишен лидер на съвременна Русия – историята на Владимир Путин е изпълнена с обрати, стратегически ходове и решителни действия, които променят съдбата не само на страната му, но и на целия свят. Издигнат от Борис Елцин като "наследник" в момент на политическа нестабилност, Путин бързо се утвърждава като символ на централизираната власт, човекът, който обещава ред след хаоса на 90-те и който по-късно ще превърне Русия в ключов играч на международната сцена.

Елцин избира Путин като свой наследник и му отваря пътя към президентството. А преди това сегашният президент на Русия минава през три етапа - офицер в КГБ, местен политик в Санкт Петербург и висш държавен чиновник в Москва.

Така на 26 март 2000 г. Владимир Путин триумфира за пръв път на президентските избори в Русия - печели първия тур с около 53% от гласовете (комунистът Генадий Зюганов остава втори), след като през декември 1999 г. е назначен за изпълняващ длъжността президент след неочакваната оставка на Борис Елцин.

След преизбирането си през 2004 г., Путин продължава силната централизация на властта - въвежда смяната на директните избори за губернатори с назначаване от президента, засилва контрола над парламента, регионите и медиите.

През 2005 г. стартира програмата "Национални приоритетни проекти" с фокус върху здравеопазване, образование, жилища и селско стопанство, в която Дмитрий Медведев участва като заместник-председател на съвета. Путин стартира и икономическа диверсификация чрез създаване на специални високотехнологични зони с данъчни облекчения и инфраструктурна подкрепа. През 2005–2007 г. държавният апарат поема инициатива за стимулиране на демографията - въвеждат се мерки като "майчин капитал" и промяна на данъчните правила и пенсионната система.

Преизбран през март 2004 г. с около 71% от гласовете, Путин предприема централизиране на избора на губернаторите - те започват да се назначават от президента, а не да се избират пряко. Включва се и в икономически и социални проекти: национални приоритети във здравеопазването, образованието, селското стопанство и строителството.

Поради ограничението на конституцията за два последователни президент мандата, през 2008 г. Путин застава като премиер, а Дмитрий Медведев е избран за държавен глава - наблюдава се своеобразен "обмен" на постове. В този период се променя Конституцията, като президентският мандат се удължава от 4 на 6 години

Путин продължава да е доминираща фигура като премиер - феномен, известен като "тандемокрация". В този период управляващите се фокусират върху модернизацията на икономиката - така нареченият "модернизационен план" на Медведев. Всъщност Путин активно управлява икономиката "ръчно". Освен това се предприемат серия от реформи в армията - съкращаване на офицерския корпус, централизиране на обучението, професионализация, модерни въоръжения. Реализира се и пенсионна реформа, изменение в структурата на Федералния съвет и стимулиране на патриотизма.

След изборите през март 2012 г. (над 60% подкрепа за Путин) и новите конституционни изменения, позволяващи 6-годишен мандат, Путин отново влиза в Кремъл през май 2012 г. и назначава Медведев за премиер. Новият му кабинет включва доверени икономически съюзници като Белоусов и Шувалов, задържайки ключови фигури от миналото, но с ясно формулирана стратегия в икономиката.

През май 2012 г. издава указ №596 с амбициозни показатели до 2020 г. - работа, инвестиции, върхови технологии, трудова продуктивност, раждаемост и продължителност на живота. 

Путин организира Зимната олимпиада в Сочи през февруари 2014 г., чрез която демонстрира амбициите за "модерна мощ". В следващия месец - анексира Крим, предизвиквайки глобални критики и санкции. От 2015 г. Русия участва активно във войната в Сирия с авиационни удари в подкрепа на управлението на Асад.

През 2020 г. се провежда конституционен референдум, който премахва ограничението за президентски мандати - това позволява на Путин да остане на власт до 2036 г.

На 24 февруари 2022 г. започва специалната военна операция в Украйна, с цел "демиитаризация" и "денацификация" на съседната държава. Тя е последвана от анексиране на четири украински области.

На 18 март 2022 г. се провежда масов проправителствен митинг в Москва, където Путин защитава операциите и възхвалява руските войски пред десетки хиляди. Сред последствията са няколко пакета глобални санкции.

Кариерата накратко:

► 2000 – Избран е за президент, сменя Елцин и започва консолидация на властта.

► 2004 – Преизбран, засилва централизацията и контрол над регионите.

► 2008–2012 – Формално „оттегляне“, но остава ключова фигура като премиер.

► 2012–2018 – Връщане в Кремъл, анексия на Крим, намеса в Сирия.

► 2020–днес – Легитимира удължаване на президентския мандат, инициира СВО в Украйна.

Кой издига Путин за президент?

Борис Елцин, тогавашният президент на Руската федерация, е този, който фактически издига Путин.

На 9 август 1999 г. Елцин назначава Путин за министър-председател и публично заявява, че го вижда като "достоен наследник" за президентския пост.

В последния ден от 1999 г. Елцин подава оставка и прави сегашния държавен глава временно изпълняващ длъжността президент, което му дава голямо предимство за изборите през март 2000 г.

Кариера преди президентството

КГБ (1975–1991)

След завършване на юридическия факултет в Ленинградския държавен университет (1975 г.), Путин постъпва в КГБ.

Работи в контраразузнаването, а от 1985 до 1990 г. служи в Дрезден, Източна Германия, като офицер по външното разузнаване.

Връщане в Ленинград/Санкт Петербург (1990–1996)

След разпадането на СССР напуска КГБ през 1991 г. със звание подполковник. Започва работа в администрацията на кмета на Санкт Петербург Анатолий Собчак - там отговаря за международните връзки и икономическото сътрудничество.

Постепенно става един от най-близките съветници на Собчак и изгражда контакти с руски бизнеси и западни инвеститори.

В Москва – във федералната власт (1996–1999)

През 1996 г. се премества в Москва и постъпва в президентската администрация на Борис Елцин.

От 1997 г. оглавява Главния контролен департамент, който следи за изпълнението на решенията на президента и правителството.

През 1998 г. е назначен за директор на Федералната служба за безопасност (ФСБ), наследник на КГБ.

През март 1999 г. става и секретар на Съвета за сигурност на Русия.

Министър-председател (1999)

На 9 август 1999 г. Елцин го назначава за премиер.

По време на втората чеченска война, започнала през есента на 1999 г., твърдата му позиция и обещания за "ликвидирането на терористите" му носят популярност сред обществото. Именно този образ на "силен лидер" му помага да спечели изборите през март 2000 г. още на първи тур.

Личен живот, интереси и други факти

През 2013 г. Путин се разведе със съпругата си Людмила (за която се жени през 1980 г.), от която има две дъщери – Мария (р. 1985 г.) и Екатерина (р. 1986 г.).

Путин е известен със страстта си към спортовете, особено бойните изкуства — практикувал е самбо, джудо и други дисциплини.

Майстор на спорта по самбо (1973) и по джудо (1975).

Говори немски език, който използва в официални срещи и интервюта.

Известен е с привързаността си към кучетата. На 13 ноември 2010 година, при посещение в България, министър-председателят Бойко Борисов му подарява каракачанско куче, което след допитване беше кръстено Бъфи.