„Бомбардирате стената, която спира африканската имиграция и терористите от Ал Кайда. Тази стена е Либия.“- Муамар Кадафи, 2011 г.
И те я бомбардираха.
На 20 октомври 2011 г. Муамар Кадафи беше брутално убит в Сирт след операция на НАТО, подкрепяща либийските бунтовници.
Нарекоха го диктатор, луд, заплаха за демокрацията.
Но когато той падна, заедно с него рухна и стената, която пазеше Европа от хаоса на миграцията и тероризма.
Днес думите му звучат като пророчество.
Без война, без танкове - континентът беше превзет тихо, с лодки, гета и социални помощи.
В Гърция пристигат хиляди ежедневно, 75% от които идват от Нигер, Еритрея, Сомалия и Чад.
На островите - престъпността расте, напрежението кипи, ресурсите се изчерпват.
В Германия половината от затворниците са мигранти.
Във Франция – бунтовете вече не са новина, а част от пейзажа.
В Гърция – 54% от затворите са пълни с чужденци.
А в Брюксел още спорят дали е „етично“ да се говори за това.
Европа, с 10 милиона нови мигранти за последните години, губи своята идентичност – училищата, болниците и икономиката се задъхват. Ако утре социалните помощи секнат, континентът може да се взриви отвътре.
Една искра ще е достатъчна, за да превърне улиците на Атина, Мадрид, Париж или Берлин в бойни полета.
Кадафи не заплашваше.
Той предупреждаваше.
И днес, когато виждаме как „мирът“ се руши отвътре, трябва да си признаем нещо неудобно:
Лудостта не беше негова, а на онези, които го убиха... и нарекоха това „освобождение“.
Няма коментари:
Публикуване на коментар