Това е двойна метафора, с две различни посоки, които се обединяват като обща опасност.
Първата посока е навътре – към нас, към българското общество и държава. Това е червената лампа, която мига за опасността, която до скоро обществото отказваше да забележи, отказваше да реагира, но тепърва ще плаща цената.
Държавата отдавна е в състояние на институционална катастрофа – властта е узурпирана от нелегитимно правителство, функция на нелегитимен парламент; нелегитимен главен прокурор, нелегитимен висш съдебен съвет; зависим и подчинен Конституционен съд; служби, които вече са напълно подчинени и обезкървени, пазещи работните си места. Всичко това се случи с мълчаливото съгласие на обществото.
Но тези, които узурпираха цялата власт скоро няма да могат да прикриват своя управленски провал.
Кризата вече се усеща и започва да се усеща от всички. Започва да мига червената лампа, че има проблем. Но това чувство трябва да бъде много по-силно, трябва да достигне до болка, за да се случи събуждането, катарзисът. Идва началото на необходимото страдание.
Тази криза ще се случи на няколко етапа. Първият все още е в своя зародиш. Първо ще е усещането, че парите не стигат. Тепърва родителите и техните деца ще трябва да мислят за ограничаване на разходите, вече започва приоритизация. Вече се включиха първите инстинкти за спестяване, макар и късно. След Нова година ще настъпи момент, в който парите, които банките ще получат обратно от БНБ ще трябва да достигнат до потребителите – заеми, които ще изкушават с добри условия. Няма добър заем и кредит. А в този случай това ще бъде още по-голям капан.
Януари и Февруари ще бъдат тежки, но истинската криза ще започне да настъпва след това, след като бъдат изхарчени тези пари. След като започне да се показва истинското състояние на фалшивия бюджет, който сега ще пробутат и приемат.
Когато дойде пролетта вероятно ще спре изцяло търсенето на имотния пазар. Това се усеща вече, но все още не е развито докрай като проекция. Това ще бъде функция на кризата, а не причина за криза.
Тогава ще стане напълно ясно, че и бюджетът е пълен провал, а държавата пари няма да има. Изводът е, че ще трябва да вдигнат и данъци, както започнаха, но и ще теглят заеми, които ще плащат децата ни.
Това е твърде накратко за вътрешната посока, без претенция за изчерпателност.
Посоката навън е свързана с геополитическата ситуация. Моята теза, която е напълно последователна, е че покачването на залозите не е приключило. Напротив, тепърва сега започват най-големите залози. Не се подвеждайте по маневрите и пропагандните заглавия, че САЩ се изтеглят от Източна Европа.
Идва неизбежният момент да бъдат официализирани не просто съюзите, а да бъдат официализирани като военни. В моите публикации и участия можете да срещнете израза „блокове“, по същество това е израз, който обозначава завършената форма на военен съюз, който е последният етап от израстването съюзните отношения между държави.
САЩ и колективният Запад не разбират от дипломатичен език, не разбират и от полусила. Русия ще се нуждае от демонстрация, която да доведе до страх. Изразът на Алберт Волщетер от началото на ядрената надпревара през 20 век – „деликатно равновесие на страха“ все още не е достигнат като смисъл. Първата стъпка от тази фаза на вдигане на залозите и опита да се предизвика страх беше демонстрацията на ракетата „Буревестник“, както и представянето на подводния апарат „Посейдон“. От моя гледна точка това не предизвика страх в САЩ и Запада. Напротив, това амбицира Тръмп, а западните медии подходиха с пренебрежение.
Това означава, че Русия ще трябва да направи ход, който надминава презентацията на тези две оръжия. Едната възможност е да бъде ударена точка – в Украйна или другаде, което да събуди както европейците, така и САЩ. Втората възможност е всички държави и въоръжени движения, които са свързани с военната коалиция Русия-Иран-Китай да бъдат напомпани с оръжия – например хиперзвукови ракети. Това вече беше демонстрирано при хутите. Но може да включва и Венецуела. Между другото, Венецуела беше първият значим геополитически провал на САЩ през 2019 г. отново в мандат на Тръмп, когато не успяха да осъществят преврат. Това го описвам подробно в книгата „Параметри на Постамериканския световен ред“. Вече е късно и няма да успеят. Ако САЩ успеят, това ще се приеме от тях като загуба за Русия и Китай и ще даде допълнителна увереност за успех в глобалния сблъсък. Другата точка, която аз определям като трети все още спящ фронт на тази световна война е Тайван.
Обратно в Европа – сред възможните отговори на САЩ и НАТО е векторът, в който попадаме и ние като държава. Не се подлъгвайте по маневрите, които се изиграват в момента. Това може да е дезинформация и блъф.
Докато достигнат точка на напрежение, която да не дава друга възможност освен договор – покачването на залозите няма да спре. Въпросът е колко далеч ще стигнат и дали ще включи нас.
Защо тези две посоки и червени лампи се обединяват в една обща опасност?
Защото България и политическите процеси тук са напълно зависими от геополитическия сблъсък. И в същото време ние сме в собствена вътрешна национална катастрофа.
Необходим е обществен взрив, който да даде възможност за отстраняване на антиелита, управляващ държавата. Но не само на лицата, но и на системата, която стои зад тях.
Дано заспалият народ успее да се събуди, уж е денят на Будителите.
Тази публикация е като логично продължение на всичко, което съм публикувал тук през последните месеци, но и като продължение на разговора с Карбовски, който предизвика публичен интерес и размисъл, но беше непълен, не беше извлечен максимумът и не успя да достигне до дълбочината, която беше възможна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар