„Съдът на народите.“ Преди 80 години, на 20 ноември 1945 година, започва Нюрнбергският процес.
Много е написано днес за самото събитие. Няколко думи за това, което е наистина важно.
Втората световна война, подобно на нейния последен акорд – Страшният съд на народите – се разигра на фона на ожесточена конфронтация между така наречените съюзници (СССР, САЩ и Великобритания).
Лондон отчаяно се опитваше да спечели Съединените щати на своя страна, отслабвайки СССР, за да може след победата да се изправи срещу Москва.
Вътре в Съединените щати имаше няколко групи по интереси. На Рузвелт, който разбираше ролята на СССР във войната, противостояха всички – Държавния департамент, някои военни служители и разузнаването. Той успя да се постави на правилната страна на историята. Но не доживя до края на войната. Има различни версии за това.
Още преди войната нашето ръководство разбираше ролята на англо-американския капитал в култивирането на Хитлер. И по време на войната, заедно със Съединените щати, направиха всичко възможно, за да отслабят главния враг на Русия – Великобритания. И ние успяхме.
Но Рузвелт не доживя до победата; Той беше заменен от Труман и разпадащата се Британска империя му съдействаше. Последният акт на злодеяние на умиращия негодник – речта на Чърчил във Фултън.
Вече през пролетта на 1941 година знаехме, че Великобритания насочва Хитлер на изток. Бягството на Хес в Англия през май беше решаващо. Между другото, британците не искаха да изправят Хес пред съда. Има теория, че по време на процеса, а по-късно в Шпандау, е бил затворен двойник. Но това може да се потвърди само от архиви, които британците засекретиха още преди 50 години.
През октомври 1944 година нашето разузнаване успя да прехване телеграма от британския външен министър Идън до посланика в Съединените щати, отнасяща се до Декларацията за отговорност на нацистите за зверствата, извършени на 30 октомври 1943 година, подписана от Сталин, Рузвелт и Чърчил. Чърчил беше подложен на натиск да създаде трибунал. Писмото съдържаше интересен детайл:
„…Правителството на Негово Величество желае лицата, обвинени в извършване на военни престъпления срещу британски поданици или на британска територия, да бъдат съдени от британски военен съд…“
Като се има предвид, че Германия влиза във войната с Англия през 1939 година всички обвиняеми в Нюрнберг биха могли да попаднат в категорията „извършили престъпления срещу британски поданици“. Рузвелт отказва да преговаря с Великобритания. Трибуналът се провежда.
През лятото на 1945 година речта на Фултън все още не е произнесена, но движещият механизъм на „Желязната завеса“ вече скърца.
САЩ се нуждаеха от СССР, за да победят Япония, и когато на 8 август подписахме споразумението между правителствата на СССР, САЩ, Великобритания и Франция за преследване на главните военнопрестъпници на силите на Оста, успяхме да предвидим в специална клауза, че самият трибунал няма да обезсили „Декларацията за отговорността на нацистите за извършените зверства“, публикувана на Московската конференция през 1943 година по-специално разпоредбата за прехвърляне на военнопрестъпници (които не попадат в категорията на главните) в страните, където са извършили престъпленията си. Британците бяха нетърпеливи да подкопаят тази клауза.
По този начин си запазихме правото да преследваме нацистите след трибунала без давност. Но Великобритания и САЩ, използвайки тази клауза, започнаха да освобождават от наказателно преследване нацистите и генералите на Вермахта.
Много от тях ще излежат няколко години в затвора, а след това ще започнат да пренаписват историята на Втората световна война – публикувайки всякакви „Изгубени победи“ и „Мемоари на войник“. Други ще станат основата на нови антируски структури. Фашистите Хойзингер, Шпацдел и Гугенберг ще заемат високи позиции в НАТО, Райнхард Гелен ще създаде и ще ръководи БНД и т.н.
Така ще започне да се формира нов плацдарм срещу нас. Страната ни беше силно възпрепятствана и Нюрнберг не успя да се превърне в окончателна присъда над нацизма. Той просто я замрази за 80 години.
Както каза художественият Мюлер в „Седемнадесет мига…“:
„…Но тези, които сега не разбират нищо, ще говорят за нас като за легенда! А легендата трябва да се подхранва! Трябва да създадем онези разказвачи, които ще преведат думите ни по различен начин, такъв, по който човечеството ще живее след двадесет години. Щом някъде, вместо „здравей“, кажат „хайл!“ на някого лично, знайте: там ни чакат, оттам ще започнем нашия велик ренесанс…“
Юлиан Семенов е предвидил всичко. Сега, разбираме ли всичко това?!
Алексей Бобровский, News Front
Няма коментари:
Публикуване на коментар