Как ги излъгаха. И как ги лъжат на "втори кръг"

И накрая си помислих, че всъщност на мен абсолютно нищо ми няма. И че не съм чак толкова тежко ожулен. Просто съм се променил и вече не съм склонен някой да ме лъже... 

 

Помислих си, че може би животът много ме е ожулил. 

Помислих си още, че може би вече съм остарял, че може би съм се превърнал в гаден циник, в нещо жалко и отвратително, в уморено човече, което тълкува света единствено през онова, до което стига неговото старческо късогледство. Че пътят ме е превърнал в един потънал в прах самотник, един скитник, без сърце, цел, посока и чувствителност.

Но пък после си спомних. Спомних си как преди малко повече от 35 години, слушах едни други млади хора, които на същите тези софийски площади и улици изричаха същите тези думи, които днес настоящите млади хора така жарко отново повтарят. „Свобода“, „достойнство“ и, разбира се, „оставка“, „вън“ и всичко останало, което се повтаря на подобни масови сбирки. Спомних си още и как ги излъгаха.

После пък си спомних за зимата на 1997 година. За Виденов, за „Дарик“, за Сорос, за Камен Воденичаров, за камъните, които той събираше, за студентите, които както всички студенти дойдоха облечени в наивността на своята младост, но отново бяха на площада и пак повтаряха: „свобода“, „достойнство“, „оставка“ и „вън“. И тях помня как ги излъгаха. Костов и приятелите му. Духовните бащи и майки на такива фалцети като днешния Найо Тицин, например.

Спомних си и за 2013 година. И там пак имаше млади хора, които отново повтаряха същата тази позната лексика, които пак така всеотдайно викаха с все сила „свобода“, „достойнство“, „оставка“ и „вън“. За съжаление, тях също ги излъгаха. Някак напълно логично ги излъгаха.

Помня и последния голям протест. Тогава, когато дойдоха на власт Киро, Асен и приятели. Тогава на площада пак имаше млади хора. И те пак викаха „свобода“, „достойнство“, „оставка“ и „вън“. И пак, естествено, ги излъгаха.

Както обикновено, именно техните „герои” ги излъгаха. Онези същите, които тази вечер се опитват да ги излъжат на „втори кръг”. Мошеници, облечени в психопатската претенциозност, че само те държат правата върху правдата и справедливостта. Хора с изтекъл срок на годност, холограми на човеци, лица, които без капка свян утре ще ви продадат за месо, докато ви обещават спокойно и вегетарианско бъдеще. Чудовища с различни имена, еднакво злоупотребяващи с младостта и надеждата, но в своята същност обитаващи една и съща територия на човешка празнота. Територия на упадъка и пълното презрение. Презрение към вас, към мен и към всички останали млади, а и не толкова млади хора, които така обичат винаги да крещят за свобода, справедливост, демокрация, оставка и вън, но впоследствие винаги остават единствено в ролята на консуматив за онзи невидим, но винаги наличен чужд интерес.

И накрая си помислих, че всъщност на мен абсолютно нищо ми няма. И че не съм чак толкова тежко ожулен. Нито пък, че съм гаден циник или пък потънал в прахоляка на собствения си изминал път самотник. Просто съм се променил и вече не съм склонен някой да ме лъже. Камо ли пък млади хора, които обичат да крещят „свобода“, „достойнство“, „оставка“ и „вън“.

Щото, вижте уважаеми зрители, те актьорите са си все същите, просто аз вече не съм.

Васил Петев, Afera.bg