Мернах преди малко една публикация за самотните възрастни хора в България. Пълна със съжаление. И се замислих. И много съжалявам, но не ги съжалявам.
Днешните възрастни хора са тези, които 1990 година бяха в най-активната си възраст - поколението на тридесет, четиридесет и петдесетгодишните. Тези, които бяха грамотни, и имаха достатъчно житейски опит. Тези, които трябваше да спрат катастрофата. Ние бяхме 18-20 годишни, простени са ни илюзиите, надеждата и грешките (или поне така се надявам, защото много ми тежи). Но те?
Именно те озверяха срещу комунистите, макар и в България комунисти да не е имало. А и не помня някой да е живял зле по онова време. Имаше работа, всеки имаше дом, всеки имаше достъп до ток и вода, които бяха толкова евтини, че никой не ги броеше за разход. Имахме отлично образование и здравеопазване. Какво искаха?
Те започнаха с омразата. Подиграваха се с миналото, което ги направи хора, а България - просперираща държава. Радваха се и се хвалеха, когато изпраща децата си на Терминал 1 да учат и да живеят в чужбина и никога да не се върнат. Самите те изпращаха съпрузи, съпруги, братя и сестри в чужбина, за да пращат пари тук. А сега останаха сами...
Те, когато видяха как се разграбва България, вместо да се вдигнат, приемаха като малоумни овце зелените книжки за приватизация, като си представяха как ще станат богати капиталисти и онова - от американските филми, ще им се случи и на тях и ще живеят лъскаво и богато. Радваха се, когато заводите, изградени от родителите им, се продаваха за жълти стотинки или компенсаторните бонове (просто хартийки) на нови алчни мошеници. Пляскаха с ръце, когато по заповед от САЩ и Брюксел затваряха военните ни поделения. Подскачаха като малоумни от радост, когато започнаха публично да разкриват имената на служителите и агентите на Държавна сигурност, които дотогава бяха служили на Родината ни и я бяха защитавали. Вярваха на дребните гнусни измамници, които ни доведе Сорос.
Радваха се, когато влязохме в НАТО и Европейския съюз. Радваха се, бе.
Е, сега това ни е съдбата. На всички нас. Защото тогава мълчахме.
Няма коментари:
Публикуване на коментар