Новият ни демократичен празник ще бъде „Денят на погубената мисирка“

Празникът се отбелязва от миряните - ваклите овце в демократичното стадо с организирано пиене на кафе на светите места доскорошни обиталища на погубената мисирка

 

 

Пряко включване от светия демократичен жълтопаветен синод. 

Скъпи демократични миряни и вие – жълтопаветен клир. Демократичния синод взе решение за наложителна канонизация на мъченик от последната седмица, позната сред нас като седмицата на страстния Цънц. Това са дните, в които ние със смирение почитаме Пресвета мисирка първозванна, и нейните мъки.   

Новият демократичен празник има за задача да стане общодържавен, а защо не и национален. Ама както сме тръгнали най-добре е да станат и наднационални (Сорос и Америка за България ще ударят едно рамо… от по-ниските). 

Мир! 

Да се върнем в канона – Новият ни демократичен празник ще бъде „Денят на погубената мисирка“. В специален клиричен доклад ще се разгледат пресветите мъки на великожурналистичеството на светата клявка първозванна. Ще се преклоним пред мъките ѝ. И ще проходим с босите си нозе по пътят до мъченичеството ѝ.  

Мир! 

„Денят на погубената мисирка“ трябва да се разграничава от „Денят на благодарността“.  

Анатема! Путин! Путин!  

Нека вярващите да помнят, че на деня на благодарността се коли мисирка. Но в далечна братска Америка колят това бездуховно добиче като вид уважение. Режат му тъпата глава в знак на национално смирение. 

МИР! 

Докато в нашия демократичен канон тя – първозванната мисирка не се убива. Тя, с цялата корпоративна любов се наритва по мисирския ѝ задник и по документи и се изпраща на ниска околоземна орбита от където с преблажените си сетива да наблюдава социално-политическите събития и да е готова във всеки един момент да може да се включи адекватно в политическия живот. 

Мир! 

Празникът на погубената мисирка се отбелязва от миряните - ваклите овце в демократичното стадо с организирано пиене на кафе на светите места доскорошни обиталища на погубената мисирка. Също така патронът на празника се почита с речи, доклади, екселски таблици и спонтанни мероприятия под открито небе, на които верующите в светата истина почитат своя мъченик с подскоци и възгласи „Кой не скача е… без хонорар.“ 

Затова, скъпо стадо, от днес ще отбелязваме Денят на погубената мисирка, която всъщност нищо не е жертвала.  

Мир! 

И както е казал премъдрият български народ – Днес мисирка, утре мисирка, а накрая току виж и президент станало. 

Това със среден род накрая е според новия канон, който е тренди. 

Мир! 

А сега празнувайте.  

Мир! 

В следващата лекция ще ви донеса благодатта и на други ни демократични пресвети мъченици като Пресвети влачещия се манол тротоарний. Или митарствата на светидемократичния войн-лодкар известен като – дебелото, но и тъпото. Който, в битката със злото... 

Анатема! Путин! Путин!  

...загуби част своята дебелина, но затова пък умножи другото по две.  

Мир!

Емил Йотовски