През 90-те години на ХХ век световната политическа система беше твърде спокойна – САЩ станаха победител в Студената война и хегемон на планетата, врагът, СССР, се разпадна, а наследникът му, Русия, беше поставен на колене. През този период Русия няма национални интереси, доказателство за което е отношението към тях на министъра на външните работи Андрей Козирев (1990-96 г.) - той не знае какви са и иска съвет от президента Никсън. В спомените си Евгений Примаков, по това време директор на Службата за външно разузнаване, споделя: „Президентът Никсън попитал министъра на външните работи Андрей Козирев какви са интересите на Русия“. Отговорът е „Един от проблемите на СССР беше, че твърде много залагахме на националните интереси, а сега повече мислим за общочовешките ценности, но ако вие имате идеи и можете да ни подскажете как да определим нашите, аз ще ви бъда много благодарен“. Учуденият Никсън отговоря, че „не може да дава съвети, но че сляпо да се следва външната политика на САЩ, е грешно“. В такова положение Русия се намира до 2007 г., когато президентът Владимир Путин заявява на Мюнхенската конференция за сигурност, че страната му има и ще защитава националните си интереси. От този момент световната политическа система бавно, но сигурно преминава от спокоен в динамичен режим и днес е твърде неопределена и турбулентна.
През 90-те години САЩ и НАТО започнаха да приемат източноевропейските страни в Алианса, доближиха се с войските си до западната граница на Русия, а през 2014 г. чрез преврат доведоха на власт националистическо правителство в Украйна. Става известно, че вероятността Украйна да бъде приета в НАТО е твърде голяма. Членството означава изграждане на военни бази на нейна територия с ударни оръжия, чийто полет до Москва би отнел 5-8 минути. Едва ли има страна, която не би взела мерки срещу подобна заплаха. В това отношение показателен е започналият ремонт на три сгради в Севастопол за настаняване на оперативна група от 6-ти Средиземноморски флот на САЩ, което е предотвратено с присъединяването на Крим към Руската федерация.
Последвалите събития показват, че именно с преврата започва реализиране на подготвения от Запада проект „Анти-Русия“, с който, чрез Въоръжените сили на Украйна и всестранната помощ на САЩ и НАТО, трябва да се нанесе „стратегическо поражение на Русия“ и тя да се върне в напълно зависимото положение от 90-те години. Началото е поставено с гражданската война в Донбас между Киев и руския етнос, обявил независимост - идеята е Русия да бъде въвлечена в нея с последващо военно поражение. Именно поради това по-късно са провалени Минските споразумения, което, както признава канцлерът на Германия Ангела Меркел през 2025 г., е необходимо за превъоръжаване и подготовка на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) за война с Русия.
През декември 2021 г. Русия прави последен опит да предотврати войната, предлагайки проектоспоразумения на САЩ и НАТО за създаване на система за еднаква сигурност за всички страни от континента. Те обаче са отхвърлени. За да защити сигурността си при създалата се обстановка, Русия започва осъществяване на единствено възможния вариант - на 24 февруари 2022 г. обявява начало на специалната военна операция (СВО). Самото ѝ название показва, че целите ѝ са ограничени, т.е. че Русия няма намерение да подчини Украйна, а желае тя да бъде неутрална, без членство в НАТО и бази на Алианса на нейна територия, както и да осигури езикови права и религиозни свободи на милионите граждани с руско самосъзнание. В навечерието на четвъртата годишнина от СВО вече е ясно, че тя се превърна от средство за постигане на военна сигурност за Русия в ожесточена битка с неолибералите от САЩ и Европа за промяна на създадения от тях свят, основан на правила. Следователно СВО може да се определи като локален конфликт с планетарно значение, предизвикал идеологически, икономически и военни промени в световната политическа система.
Идеологията на неолиберализма се налага в много страни чрез създадените за целта МВФ, Световна банка и Световна търговска организация. Тя получава силен импулс при президента Клинтън и бързо става господстваща в Европа, особено след подписването на Маастрихтския договор през 1992 г. за създаване на Европейския съюз. Неолибералната идеология и свързаната с нея либерална демокрация се основават на икономически либерализъм, чийто основни принципи са „пазарът регулира всичко“, „държавата не трябва да се намесва в икономиката“, „частната собственост е свещена“, а „държавна не трябва да съществува“. Ако прилагането на част от тях е нормално в производството и търговията, то буди недоумение използването им като основа на здравеопазването, образованието и културата. Днес, в резултат от прилагането им, се увеличава неравенството в доходите между хората, увеличава се бедността, промишлеността и селското стопанство се развиват едностранчиво, влошава се здравето и грамотността на хората, потиска се свободата на словото, на медиите и върховенството на правото, задълбочава се отчуждаването и недоверието към държавните институции. Либералната демокрация отключи най-низките страсти на човека като жажда за власт, алчност, жестокост, а честността и любовта към ближния се срещат все по-рядко.
Тези „постижения“ на неолибералната демокрация са особено характерни за нашата страна, чиято държавна собственост беше разгромена чрез приватизация и разпродажба на безценица. Престъпната приватизация създаде малък кръг богати и остави без работа или с ниски доходи тези, които с труда си направиха страната от изостанала земеделска в напреднала индустриално-аграрна. Днес икономиката ни разчита основно на чужди инвестиции, защото държавата няма право да се погрижи за развитието ѝ, а ако реши да го направи, неолибералите от Брюксел незабавно налагат наказания, т.е. отнасят се така, както метрополия с колониите си. Страната ни не е суверенна и това вече се разбира и не се одобрява от все повече хора. Те обаче все още не могат да преодолеят господството и влиянието на неолибералната политическа прослойка, постоянно идваща на власт чрез удобни за нея изборни правила и опорочени избори.
Удар по неолиберализма в Русия беше нанесен с Указа на президента Путин от 9 ноември 2022 г., с който консервативните духовно-нравствени принципи се утвърждават като своеобразна идеологическа основа на руското общество. С идването на власт на президента Тръмп неолибералите от САЩ и Европа са посочени като причина не само за упадъчното морално състояние на обществото, но и като фактор за насилствено налагане на тази идеология, което беше потвърдено с новата Стратегия за национална сигурност на САЩ от декември 2025 г. По същество отричането на неолибералната идеология поставя началото на възстановяване на истинската демокрация.
Наложените санкции на Русия за присъединяване на Крим и за СВО променят икономиката на планетата. Русия и Китай създават нови транспортни коридори и нови алгоритми за търговия между страни и континенти. Успешно, макар трудно, се преодолява санкционния режим и се увеличава използването на национални валути за взаимно разплащане на стоки и услуги в рамките на Евразийският икономически съюз (ЕИС), ШОС и БРИКС. Увеличава се използването на китайския юан като резервна валута. Тази тенденция намалява значението на долара и еврото и на практика променя световната финансова система.
Не може да се отрече влиянието на СВО и върху борбата за формиране на многополюсна политическа система вместо еднополюсната глобална на неолибералите, основана на правила, удобни само за тях. Но, за да не се допусне политическа промяна, Русия трябваше да бъде изолирана от световната политика. Изминалите почти четири години от началото на СВО показват, че днес политическата обстановка става все по-благоприятна за страните, приели консервативните морални норми, а изолирани се оказват неолибералите, особено тези в Европа. Световните и регионални организации, в които Русия е действен фактор, стават все по-авторитетни, което никак не говори за нейната политическа изолация. Не напразно президентът Тръмп предложи създаване на нова организация от САЩ, Китай, Индия, Русия и Япония, но без ЕС. Друг е въпросът, че тази идея може да има за цел и обезсмисляне на ШОС и БРИКС, които стават все по-сериозна заплаха за САЩ.
Важен аспект на световната политическа система е военната сигурност, която е част от националната. Специалната военна операция започна именно с цел да защити националните сигурност на Русия от плановете на НАТО - военната организация на неолибералите от двете страни на Атлантика,. За нанасяне на военно поражение на Русия неолибералите използват Украйна под предлог „защита на демокрацията“ и с политиката си постепенно я обричат на пълна разруха. Същността на демокрацията, която защитават, ясно беше посочена от вицепрезидента на САЩ и пролича при намесата им в изборите в Румъния и Молдова през 2024-25 г. Излиза, че в Брюксел са се поучили от опита на България как се опорочават и печелят „свободни и честни“ избори и успешно го прилагат.
Специалната военна операция коренно промени схващането за войната на ХХI век. Показателно е, че в хода ѝ Русия бързо се приспособява към новите условия, създава ново въоръжение и нова тактика за бойното му използване, успешно се противопоставя на прокси войната със Запада, в която се превърна СВО и която се води с него на украинска територия. В хода на СВО тя създаде два нови военни окръга около Москва и Санкт Петербург в отговор на разширяването на НАТО с Финландия и Швеция. Навярно са прави тези, които твърдят, че Русия провежда СВО с лявата ръка, а дясната ѝ е вързана зад гърба. През последните две години тя осъществява специалната военна операция чрез стратегия на изтощаване както на Украйна, така и на стоящата зад нея по-рано „Антанта Рамщайн“, преобразувана вече в „Коалиция на желаещите“. Същевременно пренасочва значителна част от икономиката си за производство на въоръжение за фронта, заделяйки на склад немалка част от него за посрещане на евентуална пряка намеса на НАТО в украинския конфликт.
България е член на НАТО от март 2004 г. За да ни приемат, беше наложено намаляване на въоръжените ни сили, преминаване от наборна към професионална система за комплектуване, унищожаване на ракетните войски, най-добре организираните, най-мощните и най-добре подготвени на Балканите, подменяне на съветското въоръжение и закупуване на такова от САЩ. Резултатът, след 21 година членство в НАТО, е наличие на малобройни въоръжени сили, недостатъчно подготвени и недостатъчно комплектувани с личен състав и техника. Нещо повече. Модернизацията на армията, за която се говори вече години наред, така, както е замислена, вече не отговаря на съвременните изисквания, формулирани като резултат от СВО. Страната отделя огромни средства от бюджета си за американски самолети, бронетранспортьори и друго въоръжение, част от което доказа ниската си бойна ефективност на фронта в Украйна, като ПТРК „Джавелин“ и бронетранспортьорите „Страйкър“ – те вече се модернизират в САЩ с отчитане на опита от войната в Украйна, но това не се отнася до закупените от нас.
Всичко това означава, че нашите въоръжени сили не са в състояние да защитят страната от външна заплаха. Затова разчитаме на помощ от НАТО съгласно чл. 5 от Вашингтонския договор. Само че в него е записано - при молба за помощ от нападната страна се свиква съвещание и се обсъжда с каква помощ да се помогне и едва след това тя може да се предостави. В това отношение преди години твърде ярко беше се изразил американски конгресмен: „Ние може да предоставим няколко галона бензин и с това нашата помощ да свърши“. При днешната американска администрация дори и съвещание може да не се свика и тогава нападнатата страна трябва да се защитава сама. Поради това не трябва да разчита само на чл. 5, а да се осигури изпълнението на чл. 9 от Конституцията на Република България: „Въоръжените сили гарантират суверенитета, сигурността и независимостта на страната и защитават нейната териториална цялост“. Това се изисква и от чл.3 на Вашингтонския договор. Според него „Страните поотделно… развиват непрекъснато и ефективно собствените си възможности… да се противопоставят на въоръжено нападение“. Следователно не уповаването на чл.5, а изпълнението на чл. 9 от Конституцията е по-важно за осигуряване на военната сигурност на страната.
Обобщено може да се посочи, че специалната военна операция предизвика и задълбочи разрива между САЩ и Европа и отслаби НАТО, т.е. постигна една от главните си цели, предизвика енергийна криза и икономически проблеми в ЕС, намали използването на долара и еврото като резервни валути, укрепи ЕАИС, ШОС и БРИКС и доведе до реални геополитически и геоикономически промени на планетата. Парадоксално е това, че Европа направи всичко възможно да въвлече Русия във война с Украйна, не допускайки, че с това, вместо да предотврати, ускори разпада на своя неолиберален свят. По всяка вероятност не Европа, а Русия ще има последна дума при формиране на новата европейска система за сигурност.
Съществената промяна в световната политическа система е започналото обозначаване/завоюване на сфери на влияние от трите центъра - двата световни, САЩ и Китай, и един засега регионален, Русия. САЩ вече обозначават своята и като стратегия, и като политика – доминиране на Западното полукълбо. Китайската е значителна, но все още не е ясно очертана, а Русия, заета с осигуряване на западната си граница, също предстои да обозначи своята сфера на влияние.
Европа вече е изправена пред избор на един от няколко възможни варианта за бъдещото си съществуване. Предполагам, че един такъв, несигурен и опасен, е свързан с неолибералното ѝ управление и предполага превръщане на НАТО и ЕС в Европейски военнополитически съюз под върховенството на четвърти германски райх. Това означава остро съперничество с Русия, което ще отслаби и двете страни, а в България може да настъпи трета национална катастрофа. Друг може да доведе до маргинализиране, постепенна загуба на авторитет и икономическа мощ и като следствие разпадане на самостоятелни държави, което също ще бъде заслуга на неолибералите. Възможен е и трети, перспективен, но без неолибералите - намиране на подходяща форма за сътрудничество с Русия. При него пространството от Лисабон до Владивосток, достатъчно по площ, население, ресурси и военна мощ, може да се превърне в трети световен център на влияние, способен да отстоява интересите си на планетата. Впрочем, той днес е невероятен, но известно е, че в геополитиката емоциите никога не са били водещи. Така е днес, но утре, като вариант за оцеляване и просперитет на континента, може да стане напълно възможен.
О.з. п-к, доцент, д-р Гергин Гергинов, Glasove.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар