Капсулиране и бетониране на статукво, структури, бизнеси и прочее.
В крайна сметка целта тук е да не можем нито да шаваме, нито да мърдаме.
Дали ще е Радев, или Борисов, или Пеевски няма всъщност абсолютно никакво значение. Въртележка в един кръг на оплетени в тежки зависимости фигури. Имена от една и съща схема. Казано му е – скочил е... или някой действително има илюзии, че действията на която и да било от тези марионетки са независими и самостоятелни? Че могат да действат по съвест и в интерес на обществото?
Истинският ужас обаче не са те. Истинският ужас е колко бързо забравяме.
И е тъжно, и е доста отрезвяващо.
За мен е непонятно как с няколко кухи изречения от съзнанието на голяма част от възхваляващите изчезнаха и мерките срещу Ковид, и зелените сертификати, и Триморието, и инфантилната кадрова политика, и тежката корупция и кражби, които се вихрят на заден фон, и Боташ, и завода за барут на Райнметал, и подписаните декларации, обявяващи Русия за агресор и още, и още...
Евроатлантизмът к’во го правим?
Хубавото е, че това е още една много дебела разделителна линия. В крайна сметка живеем във времена на разделение, в които всеки трябва да се определи – важно е за по-нататък.
Тъжното е, че много от самоопределилите се като родолюбци и патриоти персони се оказаха всъщност обикновени лакеи - с чупка в кръста и без капчица мъжество. Нарича се низост.
Само мога да си представя каква борба тече в момента, за да се наместят навреме на „правилното“ място. Разбира се – водени единствено от интереса на страната и народа. Полагат титаничен труд по сервилничене и слагачество.
Изведнъж се напълни с радевисти. Пълен морален колапс и амнезия.
Имаше една приказка, че достойнството е онази невидима кост, която държи главата изправена.
Ми, няма я костта...
Весела Станчева
Няма коментари:
Публикуване на коментар