Отвлякоха венецуелския президент Николас Мадуро.
Изпълнението на целия сюжет изглежда нереалистично дори за евтин холивудски филм, защото там има поне един вик, поне един изстрел. И при най-добре изготвения план винаги има пречка, макар и малка. А във Венецуела - ПВО не се задейства, охраната едва ли не отваря вратите на президентския дворец, Мадуро е облечен така, сякаш само е чакал да дойдат да го вземат (далеч съм от мисълта, че американските военни са казали: "Господин президент, облечете се добре, чака ни дълъг път...").
Въпросителни будят и закъснелите реакции на световни лидери, както и необяснимото спокойствие в южноамериканската страна - хората се страхуват да излязат на улиците, повечето от магазините са затворени. Не би ли трябвало да се веселят - злият диктатор е свален? Странно е и дългото мълчание на останалите висшестоящи политици в държавата - вицепрезидентката Делси Родригес, военния министър Владимир Падрино Лопес, председателя на парламента Хорхе Родригес, както и на вътрешния министър Диосдадо Кабейо. Да не говорим за късната пресконференция на самия Тръмп - "супергероя". Ако си постигнал такъв успех, не се ли предполага, че ще има извънредно обръщение, а не обикновена пресконференция... 12 часа по-късно? Не е ли странно, дори извратено, в новогодишната си реч да говориш за световен мир, а 3 дни по-късно да нападнеш суверенна земя и да отвлечеш законно избрания й лидер?
Въпросът "Защо Венецуела?" е напълно излишен - там са най-големите залежи на петрол в света. Дори в интервю от 2009 г. покойният държавен глава Уго Чавес споделя, че още тогава САЩ са отправяли заплахи да нападнат, защото техните запаси са на изчерпване. Предупрежденията към Мадуро започват през 2017 г., а през 2020 г. Доналд Тръмп дори беше обявил награда за главата му, но никой не го прие насериозно в онзи момент. Даже заканите през миналата година някак не звучаха реалистично, предвид ежедневните "проблясъци" на американския държавен глава, че иска ту Канада, ту Мексико, бомбардира Нигерия, подкрепя Израел, заплашва Иран... Затова нахлуването във Венецуела се оказа колкото изненадващо, толкова и недотам. Не е като да не бяхме предупредени, предвид изказванията на Тръмп, че Мадуро е лидер на наркокартел (но същото твърди и за колумбийския си колега Густаво Петро), бил "откраднал американския петрол". А Щатите какво ли не са откраднали, но си мълчат.
Засега Каракас не е сменил политическия курс. Носителката на Нобелова награда за мир Мария Корина Мачадо се обади от Норвегия, че е готова да поеме властта, но Тръмп директно й заяви, че "не става", и в прав текст каза, че Вашингтон ще управлява Венецуела, както и петрола й, разбира се.
Таня Глухчева, "Дума"
Няма коментари:
Публикуване на коментар