Доналд Тръмп най-после докосна Нобеловата награда за мир.
Не я спечели.
Не я получи.
Но я подържа. И това, очевидно, беше достатъчно.
Сцената напомняше класика:
дете в магазин за играчки, което не спира да настоява и иска да пипне с ръцете си, докато продавачът не каже:
„Добре де, пипни я, ама не е твоя.“
Социалните мрежи избухнаха.
„Той си мисли, че вече е лауреат.“
А Норвежкият Нобелов комитет влезе като строг родител и обясни:
– Медалът може да се държи.
– Титлата – не.
– Нобел не е реликва под наем.
С други думи:
ако си сложиш олимпийски медал, не ставаш олимпийски шампион.
Ако държиш Нобел – още по-малко ставаш...
Разликата с Обама?
Единият получи наградата.
Другият – снимката.
Тръмп изглежда щастлив.
Като човек, който не е спрял война, но е спрял камерата на точното място.
Обама получи Нобел и не знаеше защо.
Тръмп не го получи – и знае защо.
Напредък, все пак.
Моралът?
В XXI век не е нужно да носиш мир.
Достатъчно е да носиш медала.
Истинският мир може да почака.
Важно е реквизитът да е под ръка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар