Досадна е западноевропейската риторика, онази приповдигнатата, но празна и сякаш скарана с бъдещето, когато става дума за първата година от втория път на Доналд Тръмп в Белия Дом.
Да се чудиш кой плаща на не един и двама мастити политически наблюдатели най-вече в Париж и Берлин, които писаха тези дни, че за дванадесет месеца на власт високият мъж с русоляв перчем и ярко червена вратовръзка бил успял да се изяви единствено като “хулиган-разрушител”. Защото според тях 47-ят президент на САЩ бил отслабил американските съюзи до степен да застраши самото им оцеляване.
Освен това бил потопил света в изтощаващ го протекционизъм, фаворизирал бил двамата ненавиждани от народите им автократи в Пекин и Москва, пропагандирал ролята на грубата сила в международните отношения и възродил логиката на “сферите на влияние”. Всичко това отслабвало неимоверно Запада, като последната илюстрация на вменяваните на Тръмп напъни била заплахата му от края на миналата седмица за нови мита, вариращи от 10 до 25 на сто, срещу онези съюзници, които се опълчват на амбициите му към Гренландия.
Естествено има алтернатива на този може би доминиращ из Стария континент наратив, апологет на който отдавна е Майкъл Игнатиеф - “ректорът” на изгонения от Будапеща и подслонен във Виена “Central European University” на Джордж Сорос. Алтернатива, която съвсем не е голословно хвалене на свършеното през последните 12 месеца от Тръмп преди всичко на външнополитическата арена. А реално отразяване на работата му откакто пак е начело на САЩ, като що се отнася до Европа, резултатът изобщо не е “евроскептичен” и “европагубен”, както тръбят Игнатиеф и компания, а дори обратното - той е позитивен.
Така смята международникът на италианския в. “Кориере дела сера” Федерико Рампини, който илюстрира твърдението си с факта, че сегашният президент на САЩ е постигнал за нула време онова, което никой от предшествениците му не е успявал. Ами принудил е управляващите в Европа рязко да увеличат военните разходи за нейната защита, като страните-членки на НАТО са на път да отделят за нея съвсем скоро 3,5% от своя БВП и с перспектива той дори да надхвърли 5%.
Благодарение пак на Тръмп, “евролокомотивът” Германия е преосмислила неефикасния напоследък икономически модел, като новият канцлер Фредерик Мерц е загърбил същността му - основаната на износа парадигма на растежа. Като същевременно е стимулирал вътрешното търсене и така е помогнал за коригиране на макро-дисбалансите в световната икономика - важни промени, без нито една от тях да е причинила прогнозираните от черногледците катастрофи, просто защото германският растеж отново набира скорост.
При “Тръмп-2” нещо подобно се случва и в Далечния изток, където двата важни съюзника на САЩ - Япония и Южна Корея, осъзнават, че не могат да разчитат завинаги на неограничена американска защита и се превъоръжават. Това е отговор на дилемата, очертана през 80-те години на миналия век от военния историк Пол Кенеди - империите често загиват от финансов колапс, причинен от прекомерни военни ангажименти и поради тази причина съвсем разбираемо Америка възпира разширяването на военното си присъствие почти навсякъде. Виж, в Близкия изток САЩ увеличиха влиянието си дотолкова, че в тази част на света настъпва нова “еднополюсна” ера.
Падането на Асад в Сирия, ударите, нанесени от Израел върху “Хамас” и “Хизбула”, атаката на американските ВВС срещу ирански ядрени обекти на 21 юни 2025 г., огромната коалиция от арабски и ислямски държави, подкрепящи плана на Тръмп за Газа - никога в най-близката история Съединените щати не са били толкова влиятелни, утвърждавайки се като единствената външна супер-сила, действаща като арбитър.
Но най-важното за авторитета на Тръмп и съответно на САЩ е това, че само за година бяха обезоръжени морално и идейно Китай и Русия, които се оказаха безсилни и мекушави, когато техните съюзници и интереси бяха заплашени. Това важи най-вече за Венецуела - преди година начело с Николас Мадуро тя беше част от “квинтета” Китай, Русия, Иран, Венецуела и Северна Корея, който се наричаше “Оста на съпротивата”.
Сега двама членове на тази “Ос” са в изключително тежко положение - в Каракас оцеляването на режима изглежда зависимо от подчинението му на Вашингтон, а в Техеран е очаквана режисирана от Вашингтон смяна на управляващите. Фактът, че междувременно руснаците и китайците включиха Южна Африка в съвместни военноморски маневри, бе малка утеха за двете също велики сили, особено след като целта на тези учения бе да сплотят военно антипода на САЩ в “глобалния юг” - БРИКС, но, видиш ли ти, Индия вече се оттегли.
Освен това Тръмп донякъде успя да разедини Пекин и Москва и в оценките им за неговата външна политика, които са доста различни в двете столици. Например дебатът сред водещите геополитически експерти в Китай издава загриженост що се отнася до неумелите и дори неадекватни реакции на Си Дзинпин в сегашните най-ярки кризи - във Венецуела и в Иран.
Путин пък осъжда действията на Тръмп, но някак с половин уста, явно продължавайки да се надява, че “приятелят Доналд” ще го измъкне от блатото на неговата “светкавична операция” в Украйна. Тя вече продължава по-дълго от Великата за Съветския съюз Отечествена война, а в същото време цензурата на Москва не успява да задуши анкетите покрай нарастващата непопулярност на конфликта.
За капак петролните санкции на Тръмп са по-тежки от тези на Байдън и те влошават вече осезаемо показателите на витаещата над Русия икономическа криза. Ех, Китай трупа търговски печалби другаде - към 1,2 трилиона евро, но губи позиции на американския пазар, защитен от високите мита. Си Дзинпин плете алтернативна мрежа, опитвайки се да привлече на своя страна ЕС и Канада, уплашени от тормоза на Тръмп.
Въпреки това, както Брюксел, така и Отава, преговарят с Пекин за самоограничения на китайския износ в количествени измерения - тоест за да не разгневят Вашингтон, те възприемат формата на протекционизма, практикуван от Роналд Рейгън срещу Япония през 80-те години на миналия век. С две думи - сега и Си Дзинпин, и Владимир Путин, са в перманентен шах, даден им от Доналд Тръмп.
А доколкото до големия вътрешен коз на Доналд Тръмп - възходящото развитие на икономиката на САЩ, по този проблем обикновено западноевропейският наратив е еднопосочен, тоест твърде положителен. Защото според изключително авторитетни вестници като “Файненшъл Таймс”, “Фигаро” или “Франкфуртер Алгемайне цайтунг”, американската икономика през последните 12 месеца показва изненадваща устойчивост и сила, с положителен растеж на БВП и окуражаващи данни за пазара на труда, въпреки политическите страхове и дебатите относно митата.
Техните - на посочените медии, както и много други стопански анализатори, виждат ориентирания към бизнеса американски модел като сила с висока предприемаческа настъпателност, въпреки че подчертават неприятни моменти като досадното управление на дълга и вътрешнополитическите предизвикателства. Въобще според мнозинството западноевропейски медии, начело с Тръмп американската икономика остава най-богатата и динамична икономика на планетата, като отдавна пророкуваното й изпреварване от Китай продължава да се отлага. По простата причина, че стопанството на САЩ притежава завидна структурна сила, тъй като се основава на силен предприемачески дух и на по-лесно отколкото в Западна Европа иницииране на бизнес, а това стимулира растежа и заетостта.
Освен това, въпреки негативните прогнози отпреди година, през последните 12 месеца под знака на Тръмп икономиката демонстрира завидни устойчивост и растеж - например ръстът на БВП за третото тримесечие на миналата година е 3%! Разбира се, администрацията признава проблеми като нарастващия дефицит и публичния дълг, както и напрежението, свързани с политиките на протекционизъм. Но важното е, че икономиката остава стабилна, способна да преодолява сътресения и сложните често противоречиви динамики, причинени от ролята върху нея на политиката и на долара.
Все пак сега не всичко е цветя и рози в САЩ дори и за най-върлите привърженици на Доналд Тръмп в родината му, пък и извън нея. По простата причина, че според всички тях основната слабост на Америка остава вътрешна - нацията е разделена след последните мерки срещу нелегални имигранти и срещу подстрекаващи към бунт фигури на радикалната левица. Като в момента рейтингът на президента е доста под червената линия на одобрението от 50%, а това означава, че ако нещата останат така, на междинните избори през ноември намиращите се в момента в опозиция демократи могат да завладеят Конгреса. И след година Доналд Тръмп да се окаже “куца патица”, мишена на импийчмънт, без солидни козове, с които да цака в международния белот.
Така че противниците в САЩ на президента, както и доскорошните му съюзници в Европа, започват да броят дните му. И на него не му остава нищо друго, освен да заоре още по-дълбоко браздата, която е подхванал, за да докаже, че е прав и да защити лозунга си “Make America Great Again”.
Румен Михайлов, "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар