В деня на четвъртата годишнина от руската инвазия в Украйна доста голяма eнтусиастка се оказа председателката на Европейската комисия Урсула Фон дер Лайен.
В Киев, където бе отишла, за да изкаже майчинската си съпричастност с изстрадалия народ на воюващата страна и да потвърди с германска решимост подкрепата си на сегашните ѝ ръководители, тя обяви недвусмислено, че мирът можел веднага да настъпи, стига Владимир Путин да приемел условията на Володимир Зеленски.
В същото време лидерите на големите страни-членки на ЕС направиха по-сдържани прогнози за края на войната, като повториха старата формулировка, че щели продължат да подкрепят Украйна докато е необходимо и че конфликтът щял да приключи, когато тя пожелаела, а то можело да се случи скоро. Абсолютни песимисти обаче се оказаха мнозинството наблюдатели на авторитетните вестници из западната част на континента, за които надежди за скорошен край на войната няма, по простата причина, че според тях тя е в задънена улица, от която изход не се очертава.
Защото обратно на най-неблагоприятните за Украйна прогнози от преди четири години, страната не се разпадна и въоръжените ѝ сили продължават да се съпротивляват на фронт с дължина над 1 000 км. Те дори успяха да предприемат през последните дни нова контраофанзива - за по-малко от три седмици са завладели според началника на генералния им щаб Александър Сирски 400 км2 окупирана от противника територия. Това обаче не е много земя, като включва само няколко населени места в югоизточната част на страната, докато през 2025 г. Русия е завзела над 5 000 km2.
За армията на Владимир Путин тази плячка обаче е изключително оскъдна, като се има предвид платената за нея цена - тя е само 1% от украинската територия, а загубите за нея според военни източници са колосални - до 30 000 убити и ранени на месец, или 426 000 убити и ранени през цялата 2025 г.
Миналата година Русия също така е загубила към 1 900 танка и куп друга военна техника, но тези щети не подкопават волята на Владимир Путин да се бие до постигането на целите на т. нар. специална военна операция. В същото време според западни военни специалисти възвръщането на инициативата на украинските сили в южната част на фронта е само “символичен прогрес”, подем, който не може да инициира обръщане на тенденцията на лекото, но постоянно руско преимущество. Все причини конфликтът да изглежда наистина задръстен в задънена улица, където непосредствената цел и на Украйна, и вече на Русия, е не да спечелят войната, а да не я загубят.
За подобно продиктувано от безсилието стремление допринася фактът, че Русия е заплашена от икономически колапс, а Украйна, черпеща с пълни шепи всякакви ресурси от Запада, няма военен резерв. Освен това на дипломатическия фронт пък блокадата е пълна - Кремъл запазва своите максималистични позиции, Киев отказва да отстъпи територии, Вашингтон протака, а Путин се е обезверил, че Тръмп може да му помогне. Виж, европейците в лицето на ЕС, все още твърдят, че подкрепят Украйна, но техните военни средства са ограничени, плюс това Съюзът е изправен и пред сериозни вътрешни разногласия. Знае се - Унгария реши да блокира последния пакет от санкции срещу Москва и отпускането на Киев на заема от 90 млрд. евро, докато Словакия обвинява Украйна, че възпрепятства повторното отваряне на петролопровода “Дружба”, който свързва Русия с Европа.
Но в очертаната задънена улица изникна някак съвсем не навреме един изключително актуален проблем - кой ще плати към 600 млрд. долара, нужни за възстановяването на Украйна при евентуален мир? Точната сума е 588 млрд. евро и я изстреля завчера Световната банка в нарочен документ, който втрещи икономическите анализатори на водещите германски, италиански и френски вестници.
Реакцията им на удивление бе съвсем основателна, тъй като на докараната до пълна разруха Украйна може да изкара нужни пари само след десетилетия в мир при ускорено икономическо развитие и опазване на сегашното ѝ население. От друга страна ако оптимизмът на Урсула фон дер Лайен за мир при условията на Киев се окаже оправдан, то от Русия най-много да бъдат отнети като репарации нейните към 250 млрд. долара активи в Западна Европа и в САЩ.
Много трудна работа, но дори и да се получи, то за възстановяването остават едни към 400 млрд. евро, за които САЩ не искат да чуят, а това малко или много означава, че ще увиснат като воденичен камък на врата на Европа. Да не говорим колко тежки пък за нея ще бъдат последствията, ако войната приключи под знака на руските амбиции за нейния край - Москва със сигурност ще възстанови със собствени сили завзетата от нея към една пета украинска територия, но няма да даде и копейка за другата, за която пак ще трябва да се ръси европейският данъкоплатец. А никой все още не иска и да си помисля колко ще му струва емигрантската вълна към Западна Европа, която ще се отприщи в случай на руска победа?!
Но ако се вярва на парижкия в. “Льо Фигаро” и на италианския “Кориере дела сера” има и по-лошо от всичко изредено до тук - нагнетяващото се в Украйна вътрешно напрежение между тези, които са изнесли войната на раменете си и тези, които са се облагодетелствали от нея или са успели да подкупят чиновници, за да спасят близките си от фронта и за да запазят жизнения си стандарт. Напрежение, което според всекидневниците може във всеки един момент да доведе до стълкновения между двете групи, да не говорим до гражданска война и нищо чудно Киев да се опита да го изнесе навън, примерно към някои от съседите, които му спират европейските пари.
Не случайно във вторник в обръщението си към Европейския парламент, без да споменава имената им, Володимир Зеленски ги нарече антиукраински, антиевропейски и антизападни държави. Ден-два преди това пък пък беше казал, че Третата световна война вече била започнала. А от Русия дойде новината - засега кьорфишек според Лондон и Париж - че Великобритания и Франция се готвели да дадат на Киев ядрени бомби. В такъв случай задънената улица е нещо много добро за всички, които могат да си стоят безкрайно на нея, подклаждайки сегашната война, без да се срутят в бездната на очертаващия се след нея хаоса.
Опазил ни Бог!
Румен Михайлов, "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар