Коментарът ми е предизвикан от една публикация, възхваляваща позицията на Делян Пеевски: „Пеевски иска истината за Възродителния процес, ДПС развенча комунистическите митове за Народния съд“.
Когато този човек от привилегировано по времето на социализма семейство говори за миналото, добре е първо да се запознае с него или поне малко да почете за събитията. Наименованието на приетата на 30 септември 1944 г. от правителството на ОФ „Наредба-закон за съдене от народния съд виновниците за въвличане България в световната война и за злодеянията, свързани с нея“ говори достатъчно ясно за какво става дума. Освен желанието на новото правителство да покаже на победителите от Антихитлеристката коалиция, че е готово на категорично разграничаване от политиците, направили България съюзник на Третия райх, наредбата-закон цели да се потърси и възмездие за избитите участници в българската съпротива.
Тъй като това очевидно е избегнало от съзнанието на председателя на ДПС–Ново начало, искам да го информирам, че съдените и осъдените от „народния съд“ са виновни за избиването без съд и присъда на стотици партизани и ятаци. А ако от ДПС-Ново начало не се вълнуват от избитите българи, евреи и други, трябва да помислят за българските мюсюлмани, избити от някои от определените сега само като „жертви от Народния съд“.
Ето някои от тях:
На 23 септември 1943 г. е убит партизанинът Юсеин Сюлейманов Мутков;
На 16 ноември 1943 г. – ятакът Ахмед Ахмедов Зънтаров;
На 19 декември 1943 г. – ятакът Имав Чинем Вужем;
На 25 януари 1944 г. – ятакът Саул Мехмед Авербух;
На 1 февруари 1944 г. – ятаците Мехмед Фередов Чавдаров, Мехмед Исмаилов Моллаасанов, Мехмедали Мехмедов Моллаасанов и Мехмед Салимов Караасанов;
На 2 февруари 1944 г. – ятаците Ибрахим Салиев Кьолев, Ибрахим Юсиенов Юсменов, Исин Исинов Юсеинов, Юсеин Исинов Юсменов и Мехмед Юсеинов Юсменов;
На 8 февруари 1944 г. – ятакът Мехмед Ахмедов Тилки;
През февруари 1944 г. – ятакът Ахмед Селманов Караасанов;
На 28 април 1944 г. – ятакът Адил Дервишев Салиев;
На 6 май 1944 г. е обесен ятакът Ахмед Мехмедов Татаров;
На празничния 24 май 1944 г. е убит партизанинът Ариф Ибов Дженин;
На 9 юни 1944 г. са убити ятаците Мустафа Ценов Йончев и Юсеин Метов Мусов;
На 10 юни 1944 г. е обесен ятакът Мехмед Хабилов Коноолу и убит ятакът Ембие Мустафов Халилов;
На 15 юни 1944 г. – ятакът Али Ямуров Мехмедов;
На 20 юни 1944 г. – ятакът Мехмед Хасанов Мехмедов.
На 22 юни 1944 г. – ятаците Али Алиев Делемехмедов и Мехмед Хасанов Топалов;
На 26 юни 1944 г. – ятакът Мустафа Алиев Кьоров;
А през август 1944 г. – ятакът Мустафа Мустафов Лютов.
Интересно ми е, когато днес Делян Пеевски обявява, че е „развенчал комунистическите митове за Народния съд“ и се обявява срещу разправата „с различните, непокорните, инакомислещите, достойно защитаващи своето име, вяра и достойнство“, къде поставя изброените по-гора непокорни български мюсюлмани, които са се противопоставили на пронацистката политика на българските власти и са платили с живота си за това? Те не заслужават ли уважение, а техните семейства – удовлетворение?
Сигурна съм, че за Делян Пеевски тези борци от съпротивата не съществуват. Защото не могат да му донесат нито гласове, нито средства и влияние. Но е напълно неморално да се обявиш в защита на паметта на техните убийци, без да помислиш за тези жертви. Не съм изненадана, а възмутена, независимо че през последните десетилетия се нагледахме на какво ли не.
Що се отнася до темата „възродителен процес“, много съм любопитна каква точно истина за този процес иска Пеевски?
Цялата документация по „възродителния процес“ не само вече е достъпна, но и публикувана в редица сборници с архивни материали. Само като пример ще изброя някои от тях: „Строго поверително. Асимилаторската кампания срещу турското национално малцинство в България (1984-1989)“, Съст. Веселин Ангелов. С., 2008, Архивите говорят № 55. „Възродителният процес“. Българската държава и българските турци (средата на 30-те – началото на 90-те години на ХХ век), Съст. И. Баева и Е. Калинова, С., 2009; Архивите говорят № 61. „Възродителният процес“. Международни измерения 1984-1989, Съст. И. Баева и Е. Калинова, С., 2009, „Борба без оръжие! Турско националноосвободително движение в България (1985-1986)“. Документи, Съст. Веселин Ангелов. С., 2009; „Държавна сигурност и „възродителния процес“. Т. 1 и 2, С., 2014; „Секретно! Протестните акции на турците в България (януари-май 1989)“, Документи, Съст. Веселин Ангелов. С., 2009; „Голямата екскурзия. Принудителното изселване на етнически турци от България (юни – август 1989)“, Т. 1 и 2, Съст. Веселин Ангелов. С., 2011; „Обратната вълна. Връщане гражданските права на българските турци (септември 1989 – януари 1990)“, Съст. Веселин Ангелов. С., 2012; „Като на празник: документални страници за „възродителния процес“ (1984 – 1989): Съст. Михаил Иванов. С., 2022.
Да не говорим за огромния брой авторски публикации за „Възродителния процес“. Те представят различни гледни точки и описват различни аспекти от това трагично за България събитие.
Така че каква още истина иска г-н Пеевски? Вероятно никаква. Просто иска за пореден път да раздухва страстите, да разчопля зараснали рани и да привлича медиен интерес.
Изводът ми е, че за пореден път най-шумните политици се опитват да се служат с историята, без да знаят или дори да се опитват да разберат как са се развили историческите процеси. Това е не само тъжно, а и дълбоко цинично.
Проф. Искра Баева, 24may.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар