„Как оцелява един Народ, който присъства на хладнокръвното линчуване и унищожаване на Паметта за Миналото му“, написа Кеворк Кеворкян във вестник „Труд“ на 5 януари тази година.
Забележете в тази много точна мисъл на трите главни букви, с които ни се напомня, че без памет за своето минало един народ няма не само бъдеще, но той губи и собственото си настояще лице. А точно това е лелеяната мечта на философията на соросоидите - чрез глобализация постепенно изтриване на паметта и националното достойнство и превръщане на нацията ни отново в племе, чието знаме основно да е битовизмът. Точно обратното на делото на Паисий, което от племе ни направи народ.
Примерите за това са многобройни, последователни и за съжаление с безспорен успех. Вече в част от самата ни интелигенция (справка някои от ТВ предавания), без каквото и да било неудобство елитни артисти бъркат княз Александър Батенберг с княз Александър Невски, не знаят кога е станало Съединението, плашат се (?!) от въпроси свързани с „Под игото“, не знаят къде е град Котел (родното място на бащата на националната ни революция Г. Раковски), а за младите потомци Марица извира от Родопите и Хр. Ботев е командвал Опълчението.
И сега точно за тях, за 6 000 млади българи (повечето под 30 години), които под Самарското знаме преди 148 години възкресиха третата българска държава. Това те сториха под едно знаме, което е единствен носител на орден за храброст първа степен. Знаме връчено в град Самара на престарелия дядо Цеко Петков, който предрича, че то ще обиколи многострадалната българска земя и ще донесе свободата ù.
В първия бой на опълченските дружини под Стара Загора в негова защита загиват опълченците Антон Марчин и Булаич, както и командирът на 3-та опълченска дружина подп. Калитин. Знамето е спасено от опълченеца Никола Корчев, който след 25 години е изобразен с него в картината на Я. Вешин - „Самарското знаме“, а като традиция от тогава до ден днешен няма пленено българско знаме.
На Шипка с това знаме младите опълченци устояват на 12-те свирепи турски атаки в третия ден на епохалната битка решила съдбата на войната. С това знаме при Шейново, когато руският гренадирски полк давайки много жертви се отказва да атакува турския редут, опълченци от Батак, Брацигово и Перущица го превземат, а пръв на него се качва бъдещия патриарх на армията ни тогава подпоручик Данаил Николаев.
Винаги от тогава Самарското знаме е било начело на бойните ни знамена при парадите на Гергьовден и Богоявление. До тази година, когато не само, че не се появи, но въобще и дума не се каза от говорителите на телевизиите, че съществува, а това е липса на елементарно уважение и към делото на 510-те опълченци оставили костите си на Шипка, знаейки много добре че “... на вашата сила царя повери прохода, войната и себе дори“ (Ив. Вазов).
Ако всичко това е дело на дивата русофобия е по-малкото зло, но ако е дело и на насажданото от соросоидите линчуване (по Кеворкян) на паметта е страшно. Защото още Овидий го е казал“ Parta tieri“, т. е. пази постигнатото, а Ал. Пушкин още по-точно „Загубата на памет е първата голяма крачка на безнравствеността“.
Проф. Младен Григоров, "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар