Съшито с бели конци

Можем да задаваме много въпроси, но те няма да получат отговори, а напротив, пораждат още питания. В едно от тях сме замесени и ние 

 

Една от най-обсъжданите теми в последно време е напрежението между САЩ и Иран. 

Медиите непрекъснато ни плашат, че американските удари са неизбежни, всичко вече е готово, само Тръмп трябва да даде зелена светлина. Дори Кая Калас призна, че ситуацията е "напрегната". 

Цари масова истерия, че това е ще поредната война, вследствие на която ще последва поскъпването на петрола, ще тръгне нова бежанска вълна, Вашингтон ще е "спасител" на поредния угнетен и подтиснат народ и т. н. И никой не мисли как може да се предотврати поредният военен конфликт. Въпреки че историята ни учи как реши ли Чичо Сам да нападне друга държава, дипломацията е безсилна.  

Преди да похитят венецуелския президент Николас Мадуро, той беше предложил да се оттегли от поста, ако вицепрезидентката Делси Родригес стане държавен глава. Дори беше склонил да преговаря с Вашингтон, но не. Тръмп бе решил, че той трябва да е "звездата на шоуто" и макар сега реално Родригес да замества Мадуро, трябваше да се разиграе целият театър в Каракас, за да си повярва Тръмп колко е всесилен и как той диктува правилата на играта. 

Аналогично е положението в момента и с Иран. Съшито с бели конци. Игра на нерви. Уж текат преговори между Белия дом и Техеран, а САЩ продължават да провокират. Ирански политици дават надежда, че войната ще се размине, американците се чудят в медийното пространство как така режимът в Техеран не е паднал. И отново има разминаване между това, което се обсъжда на високо двустранно ниво и какво се говори след това. 

Можем да задаваме много въпроси, но те няма да получат отговори, а напротив, пораждат още питания. В едно от тях сме замесени и ние. Като не можем да изпъкнем с нищо добро - поне да сме част от суматохата. Дори и това да ни превръща в потенциална мишена. Даваме си гражданското летище на натовски самолети да провеждат тренировки... Колко безразсъдно и слагаческо! Управляващите, разбира се, са лаконични по темата, но голяма част от народа не е глупав и е наясно, че при още малко ескалация на конфликта, тези самолети ще излетят оттук, превръщайки ни в преки съучастници. Пък после кой ще ни защитава? 

Едва ли някой ще си помръдне пръста за държава, самопредложила се по такъв срамен начин.

Таня Глухчева, "Дума"