Спомням си едно малко филмче с Лаурел и Харди, чернобяло и без звук. Двамата трябваше да донесат на някакъв човек елха. Донесоха я, но за нещо се скараха с човека. Той много се ядоса и започна да им троши колата. Те пък в това време му разбиваха къщата. Всичко се превърна в куп развалини. Тримата седнаха край тях и заплакаха. Кой спечели?
Беше Коледа, време за радост. Те обаче плачеха - и тримата. И понеже беше ням филм, така и не разбрах кой спечели. Нямаше го съответният държавник да обяви пълна победа.
След като военни министри-алкохолици пратиха в небитието нашите зенитно-ракетни дивизиони и си нарязахме ракетите, сега ще правим стена от дронове, за да плашим Путин. Едно време в Албания видях по крайбрежието им няколко от изградените от Ходжата 70 000 бункера, да спират американците. Питах албанските колеги: „Ами ако направят десант оттатък бункерите?“. E, и за това бяха помислили - за всеки кол в лозята имаше прикрепен остър шиш - да се надене врагът на него.
За това се сещам като слушам за военните кроежи на бившата министърка на отбраната на Германия. Че и на назначеното от нея министърче на отбраната на Европейския съюз (тъй като ЕС няма армия и скоро няма да има, голям кеф ще е да си министър на нещо несъществуващо - б.а.).
Съюзници сме с американците, но защо трябва да припкаме след тях при всичките им авантюри? Сега се признава, че агресията в Ирак било „грешка“, но тя беше и страшно престъпление на определени хора. Тези, които лъгаха и разсипаха цяла страна, имат имена. Знаем и кои са слугите им у нас. Отговорност няма да понесе никой, момчетата ни от Кербала няма кой да върне.
Ето, това трябва да е работата на Президента - главнокомандващ. Когато му се обадят от Посолството, че събират „желаещи“ за поредната авантюра, той трябва учтиво да отклони - ние сме в НАТО, но се намесваме само при стриктното прилагане на чл. 5 (нападение върху страна от съюза). Досега никой не е извършвал такова нападение, само ястребите са вкарвали НАТО във войни като тези в Югославия или Афганистан. Който има глобални интереси, да си търси „желаещи“ или да зяносва своите хора. Ние нямаме такива интереси и трябва нашата армийка да си изпълнява задълженията по българската Конституция.
А по въпроса за „съюзническите задължения“ трябва да си припомним, че имахме такива и през Втората световна война, но не пратихме войски на Източния фронт, не си дадохме на смърт и евреите. Но някой трябва да каже „не“, дори с риск за себе си. А тези, които обявиха (дори и символично) война на Англия и Америка, си платиха на 1 февруари 1945 г. Добре е това да се помни. Плати, обаче, и София - сринаха я, а на тези, които го направиха, издигнаха паметник. Ама бил на територията на посолството. Ами можем ли да очакваме и Турция да издигне в своето посолство паметник на Сюлейман паша? Това едва ли ще стане, защото турците са мъдри хора и уважават чувствата на съседите си. Ако обаче го направят, ще се намерят българи-ибрикчии, които ще отидат на откриването на такъв паметник.
Вече сме в новото време. Успяха да изпълнят завета на Збигнев Бжежински - да скарат и сбият жестоко Украйна и Русия. Дядо Байдън насипваше долари, целият Запад потриваше ръце - ще си продаваме джепането, а те нека се избиват, да се намразят завинаги. Търгашът Тръмп прехвърли Украйна на Урсула, а търговията си върви. Ако искате да насипвате оръжие на украинците, насипвайте го, но ще го купувате от нас. А ние с моя приятел Вова ще ви гледаме сеира. Докато не прогледнете и не застрашите далаверата.
Разбира се, нахълтването в Украйна от Путин беше огромно престъпление. То беше такова и за нахълтването в Ирак на Буш Умното и английския му пудел Тони. Но съд има само за победените или за тези, които са убили 1-2 души. Или за крадците на кокошки, но не и за грабителите на Иракския музей. Мислех, че Тони Лъжеца е в затвора, загдето с лъжите си загроби стотици британци и хиляди иракчани, пък той се самопредлага за нов губернатор на многострадалната Газа.
Войната на Вова срещу Украйна беше и е престъпление. Но не само това - ще припомним Наполеоновия министър Талейран: това беше не само престъпление, това беше нещо много по-лошо, това беше грешка! Която дълго ще тежи и на Русия, и на Украйна, и на всички нас. Разбира се, само не на духа на Бжежински и на търговците с оръжие. А и на такива пълководци като Урсула и военното ù министърче. То пък изджавка, че Украйна трябвало да води война още пет години (вероятно до последния украинец), за да се подготвела Европа за Голямата война. Не зная как си представя въпросното човече Голямата война, при която първо ще бъдат изметени в морето любимите на Урсула прибалтийци. Тази война, без съмнение, ще бъде ядрена с противопоставяне на 5-600 европейски ядрени бойни глави срещу 6 000 на руснаците. Противопоставяне на богатата и красива, но отдавна невоювала Западна Европа и далечните САЩ срещу мъртвите, но въоръжени сибирски полета и гиганта Китай, а и други.
Разбира се, ако ни води пълководец като ротшилдовия чиновник Макрон, победата ни е сигурна. Само че Макрон няма сам да се щура из руските степи, а ще си стои в Париж край бившата си даскалица и ще помага морално на балтийци и други източноевропейци.
Аз, като ефрейтор (все пак като зенитчик с две години служба, за разлика от някои високопоставени политици) се вълнувам от военните въпроси и попрочитам книжки от библиотеката на моя дядо - генерал. Славна армия имахме, но се записахме в лоша компания и в двете световни войни. Румънците комай нямат военни победи, но навремето си удвоиха територията с унгарски и български земи. Гърците също бяха с германска династия, но имаха Венизелос, та ни отнеха Македония и Беломорието.
Но не може да им се отрече, че казаха НЕ на Мусолини и го изхвърлиха обратно в Албания. Така направихме и ние с румънците и казаците в Добруджа, но имахме генерали като Иван Колев. Така се прави - един човек и един народ стават пълнолетни, когато се научат да казват НЕ. От десетилетия се ръководим от йесмени и йесдами, да се научим да ги различаваме навреме, а от чужденците не трябва да искаме акъл.
През цялото време политиците се надцакват с добре мотивирани парично дискусии в кой военен лагер да бъдем и кои началници да слушаме. Огледайте се - и в Европа има държави, които са военно осигурени, без да се зъбят на когото и да било. Такива са Австрия с нейния осигурен неутралитет с договора от 1955 г. и Швейцария, която пък е съвсем особен случай. А и не са на подстъпите към Изтока. Сега искат от нас да заделим 5% от малкото си пари и послушковците пак тичат да се запишат в тумбата на желаещите. Докога?
Петър Берон, "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар