Проф. Андрей Пантев е роден през 1939 г. в с. Раковица, Видинско. Работил е в Института по история при БАН. От 1975 г. преподава в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализирал е в Англия и САЩ, където също така е и преподавал. Специалист е по "Нова история на България" и по "История на международните отношения ХIХ-ХХ в." Проф. Пантев бе депутат от Коалиция за България три мандата.
- Проф. Пантев, в тези смутни геополитически времена на войни и разделения, какво да казваме на децата и внуците си за 3 март - че всяка година е важно да се прекланяме пред един велик за времето си исторически подвиг ли?
- Всеки народ и всяка държава по света имат своя 3 март, а при нас това е "взрив" на възродената българска държава, ако позволите да ползвам такава космическа терминология. Не можем вечно фактографски да обогатяваме това събитие. Най-важно според мен е да знаем, че през 19 век е имало и справедливи войни и можем да кажем, че Освобождението ни е едно от най-благородните събития в историята на Европа.
- Повечето българи все още ли изпитват историческа благодарност към Русия днес?
- Мнозина бъркат благодарността с раболепието. Да си благодарен е благородство на духа, което не те поставя в подчинено и унизено положение. Имам чувството, че в съвремието ни има българи, които се срамуват, че сме освободени от Русия. Но обстоятелствата, в които се развиваше българското националноосвободително движение, не можеше да стигне до край без чужда намеса. Тука ще спомена един английски журналист по това време, който казва, че да създадеш независими Сърбия, Черна гора, Гърция, Румъния, това означава да отсечеш един от крайниците на Османската империя. Но да създадеш независима България, това означава да я обезглавиш. Затова и последваха кървавите събития, при които мнозина руски гренадири оставиха костите си по Балканските хребети. Но днес ние някак подминаваме този въпрос. В крайна сметка хората, които дойдоха и прогониха турците от нашите земи, после се натовариха на шлепове и понтони и се върнаха в държавата си. Те допринесоха най-много, заедно с нашите опълченци и други бойци, наред с четническите прояви преди това, отново върнаха на световната карта държавата с името България.
- Вие как се отнасяте към това огромно разделение между хората у нас, а и навън! Сякаш се използва всеки повод да се насажда омраза, разделение и противопоставяния...
- Има хора, които се хранят с омраза. Те стават началници, политици и други. Аз не разбирам защо трябва да се отричат фактите. Когато руснаците си тръгват оттук, те оставят армия и библиотека, а така не се постъпва със страна, която смяташ за Задунайнская губерния. Русофобията не е от вчера и няма да свърши днес. Най-нагло се отрича Русия с разнообразни мотиви - имала била интереси, финансови и прочее. Ами кой воюва, ако няма никакви интереси!
Когато Америка освобождава Куба от испанско владичество, близо век по-късно островната държава е в американско владичество. Даже в кубинската конституция е записано, че Америка има право да се намесва в кубинските държавни дела, както и го прави. Няма нищо укорително в това, че русите са преследвали своите интереси, които съвпадат поразително добре с идеята да се възроди българската държава. Някои днес казват, че са направили малко за България. Ми това е невъзпитано - все едно да ти донесат подарък, да речем уиски, а ти да претендираш за марката - защо тази, а не онази. Противна пресметливост е това. Отдавна битуват такива настроения сред комплексираните хора.
- Русия и Украйна воюват вече над четири години. Преди два дни САЩ и Израел нападнаха Иран, има военно напрежение и в други региони по света, как ще приключи всичко това, накъде върви светът? Най-близо до нас са събитията в Украйна, има ли надежда скоро да приключат военните действия там?
- За една война никога не е виновна само едната страна. Два братски народа се избиват, а трети, които печелят от това, потриват ръце.
Мисля, че занапред тези два народа - руснаци и украинци, трудно вече ще живеят братски въпреки общите им черти, а някои дори твърдят, че са един народ подобно на българите и македонците. Вероятно там винаги ще тлее един конфликт - като в бивша Югославия. Когато брат ти или баща ти са убити в тези сражения, няма как да прегръщаш и пееш песни с онези, които са ги убили. Военно този сблъсък може и да приключи, но манталитетно, психологически и поведенчески, исторически едва ли ще се изглади. Например САЩ и Англия остават враждебни страни чак до края на 19 век заради войната за независимост. Много време им трябваше да стигнат до съвременните си "приятелски" отношения.
- Според Вас, как изглеждаме в очите на външните ни партньори като демонстрираме по балкански ту силна привързаност, ту свирепо отрицание - да речем по повод на Русия, предвид 3 март?
- Една от чертите на т.нар. условно национален характер е, че ние, българите, сме непредсказуеми и неверни. Припомням, че по време на Първата световна война сме воювали със страните, допринесли за нашето Освобождение и възстановяването на Българската държавност. Който познава нашата дипломатична история, знае, че има такова нещо и няма какво да усукваме.
България беше съюзник и на Третия райх, а като видя, че руснаците побеждават, се обърна и застана срещу Германия. Един немски генерал казва: "Ние ги спасихме от участие във войната, дадохме им Македония и част от Източна Сърбия, а те веднага обърнаха оръжието си срещу нас". Така че да, повратливото ни поведение е факт, без признавайки това, да подценяваме себеотрицанието на българската армия.
Навън това наше поведение се чете с насмешка. Например американският президент Рузвелт, когато му съобщават, че България е сменила така позициите, казва: "Но това е смешно"!
Едни ни смятат за най-американофилската нация в региона, а Бжежински пък ни обяви като най-покорния съюзник на СССР. Да, навън имат съмнения в съюзническата лоялност на българските правителства в исторически план.
- Като историк как приемате това ревностно пренаписване и късане на страници от историята ни, което се извършва в съвремието ни?
- Пренаписват и очаквам всеки момент да обявят, че някоя джейн джонсън е ушила знамето за Априлското въстание вместо Райна Княгиня. Усърдието на покорните, на подмазвачите, винаги е в амплитудна крайност. Не бих се учудил, ако синовете на днешните клакьори на НАТО, утре посрещат руските военни на Орлов мост.
- Какво бихте казал на новата-стара областна управителка на София Вяра Тодева, която разпореди премахването на ПСА, съпроводено с отвратително рязане и ядене на торта с части от телата на героите, изобразени на монумента?
- Ще й кажа да си припомни Иван Вазов: "Не се гаси туй, що не гасне".
Тя вероятно не си задава въпроси, но дали случайно не й минава през ума, че българските читалища, манастири, училища, са ползвали руска помощ след Освобождението и после за възстановяване на държавността. Ще й кажа също така, че са правени много такива комични напъни в нашата история, но което е прекалено старателно, е твърде неискрено и смешно.
- Има ли шанс повечето българи, които не гласуват по-време на избори, да преодолеят своята апатичност и безразличие към политиката, която в крайна сметка определя техния живот?
- Да не гласуваш, също е позиция. Да си аполитичен, не означава, че си безразличен, а просто да смяташ за унизително да пращаш разни галфони в най-свещения орган на българската държава. Това също е отношение.
Не мисля обаче, че българите зад граница, които са отишли там заради собственото си благополучие, много се вълнуват от конфигурациите в нашия политически живот. Нито пък че те трябва да избират кой ще управлява живота ни тук. Повечето си идват, за да демонстрират своето благополучие, а не защото ги вълнува особено какво се случва в Отечеството ни, в което лежат костите на нашите родители, деди и праотци.
- Какво е Вашето обяснение за вкарването на "галфони", както казахте, в партийните листи, системата ли е виновна за това?
- Все търсят кусури в системата. Но истината е, че и ние, българите, наред с многото положителни качества, имаме много кусури и пороци, не сме нация от ангели небесни. Когато пороците надделяват, трябва да се сърдим на себе си. Аз не мисля, че България е в окаяно състояние. Важно е да се отбележи, че кръвопролитните революции не възникват в бедни държави, а в богати страни с огромни неравенства. В Русия, Франция и др. тези неравенства пораждат бунтове, а не защото са бедни държави.
Я погледнете километричните опашки от нашенци, тръгнали да почиват в Гърция. Или препълнените ресторанти у нас. Същевременно по селата самотни възрастни хора вечерят с хляб и едно кисело мляко... Социалните неравенствата са най-големият бич за съвременните народи и държави.
- Бяхте депутат в три състава на НС от гражданската квота на БСП? Кой ви предложи тази обществена позиция и защо решихте на 61 г. да се включите в политиката? А защо после се "изключихте"?
- Реших, че на 61 години имам право да опитам и това битие. Покани ме Георги Първанов, който беше мой студент (боже, колко мразя това определение) заедно с проф. Огнян Сапарев и други, които не бяхме членове на БСП.
Доволен съм, че участвах с гласа си против участието на България в НАТО и така решението в НС не беше взето с пълно единодушие. Впрочем, аз гласувах поне 4 пъти различно от парламентарната група на партията, но никой не ми е отправял вербален, даже жестикуларен упрек за това. Така че по онова време твърдя, че имаше демократични нрави в партията.
Тръгнах си след почти три мандата, а това е доста време за един професионален историк като мен. Аз не станах известен чрез политиката, а влязох в нея след 45-години преподавателска и научна дейност в областта на "Европейската история" в Софийския университет. Не съм бил в парламента, защото съм се занимавал примерно с горнооряховската партийна организация.
- Кой е най-яркият Ви спомен от депутатските години - този, който изниква в съзнанието Ви веднага, щом попитат за онези години?
- Свързано е с гласуването ми срещу включването ни в НАТО. Моята позиция е категорично против - изразих я тогава и до днес я смятам за правилна. В едно обръщение от парламентарната трибуна, казах: "Уважаеми и други колеги" и не бях двуличен. НАТО не е благородна, нито благотворителна организация и дано Бог опази България да разбере това по най-лошия начин!
- Следите ли днешните изяви на политиците у нас и какво мислите за тях, какъв тон задават в обществото ни с речите си от най-високата - парламентарната трибуна? Питам Ви предвид това, че като депутат Вие бяхте, а и до днес сте пример за парламентарна реторика?
- Казвал съм, че на повечето им личи, че не са чели много книжки по бедния речников запас от думи, които артикулират в публичното пространство. Въртят по 300 думи в речника си и най-вече повтарят в захлас "демокрация", с което девалвираха понятието.
Най-общо - научили са се да се обличат добре, да съставят изречения с потенциала от думи, който имат, да избягват неудобни въпроси. Знаят кога да замълчат и кога да се подиграят.
Преди Освобождението се е смятало, че България няма да може да се управлява без външна намеса. Изглежда, до днес това се потвърждава с пълна сила.
- Следите ли какво се случва с партията, която Ви излъчи като депутат - БСП?
- Тъжно е, че БСП вече няма идейни принципи, идеологически хептен. Обаянието на тази пария е в това, да се грижи за социално немощните слоеве в обществото. То вече е изчезнало и БСП се превръща в една канцеларска структура, която прилича на останалите партии от съвременното статукво. БСП ще има бъдеще само ако е различна от останалите партийни организации.
- Преподавал сте десетилетия европейска история, бихте ли пояснил какво означава клишето "евроатлантически" ценности, което политиците ни ползват непрекъснато?
- Въздухарска фразеология, която удивително прилича на "реалния социализъм" от близкото ни минало. Нито една страна не е достатъчно уредена и справедлива, за да определя съдбата на друга страна. Навремето се казваше "така е в СССР, така е и у нас" и това полираше ораторските речи. Сега използват по същия начин цитираната от вас куха, безсъдържателна фраза.
- Преди много се говореше за ролята на интелектуалците в обществения ни живот. Къде са сега?
- Нямат спасителна роля, както се твърдеше. Да не забравяме, че голяма част от интелектуалците преди се смееха на дебелашките шеги на Тодор Живков, ръкопляскаше на конгресите и приемаше номинации, награди, апартаменти.
Вярно е, че част от тях започват в началото някакви промени, които обаче после други довеждат да край - независимо дали добър, или лош. Да си интелектуалец означава да имаш интереси към съвремието си и живота в обществото извън своите преки занимания. Малцина могат да понесат такъв товар и да се нарекат "интелектуалци".
- Кои са важните ценности, за които бихте говорил днес на своите студенти, така щото да се съхрани нашата национална идентичност и държавността?
- Бих им говорил за труда с порядъчност и справедливост. За това, че хората не се раждат равни - това е част от природата на човека и човешкия род. Но е важно как човек се сдобива с богатство. Ако то е постигнато с ум и труд, с изобретателност и инициативност, няма нищо укорително. Даже е позитивно, че например един Бил Гейтс е богат. Но когато благосъстоянието е обвито в мъгла и е натрупано с нечестност, тогава става въпрос за престъпления. Смятам, че е основателен изразът, "преди да ни направят бедни, ще ни направят глупави". Важно е да възпитаваме децата си да вярват, че трудът носи успехите, богатството, уважението. А не гяволъците и тарикатлъците, защото те не пълнят джобовете с достойнство.
- Как ще празнувате 3 март?
- Ще вдигна наздравица с руска водка заради символа и спомена за нашите опълченци, за руските гренадири и казаци, за всички останали бойци, които са дали живота си и са оставили костите си за нашето Освобождение, за нашето Отечество. Те са се разбирали без преводачи и без уговорки за бъдещи промени и реконструкции. Носели са в сърцата си любов и самоотверженост към Отечеството. Патриотизмът и героизмът не са платени.
Интервю на Аделина Делийска, Epicenter.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар