Отмъщението на Иран срещу САЩ и Израел чрез удари с ракети и дронове по техните съюзници в Персийския залив и целия Арабски полуостров, поставя тези страни пред сериозна дилема.
Иначе казано, сега монархиите от Залива са изправени пред трудния избор дали да продължат досегашната си политика на мирно съжителство и сътрудничество със съседа оттатък водната шир, въпреки нанесените щети.
Или да се присъединят безусловно към усилията на Доналд Тръмп и Бенджамин Нетаняху да сменят режима в Техеран на независимо каква цена и с какви загуби. За съжаление, според анализаторите на големите вестници в Западна Европа, при всеки един от двата избора монархиите от Персийския залив най-вероятно ще се окажат губещи. По простата причина, че имиджът им на мирни, проспериращи и привлекателни страни, вече е брутално смазан и едва ли ще заблести скоро с неотдавнашната си ослепителна яркост.
Както подчерта парижкият “печатан гранд” - в. “Льо Монд”, изправена пред война, която заплашва самото й съществуване след убийството на нейния върховен лидер аятолах Али Хаменей, Ислямската република избра да регионализира конфликта. Като най-обяснимата нейна цел е да накара страните от Персийския залив, веднъж почувствали се жертви, да окажат натиск върху американския президент Доналд Тръмп да прекрати военната операция със страховитото име “Епичен гняв”.
Но в обозримото бъдеще такава възможност не се очертава, тъй като своевременното поставяне на местната противовъздушна отбрана в бойна готовност и предварителната евакуация на американските бази, разположени в монархиите от региона, ограничиха човешките и материалните загуби на масираните ирански удари до степен да не предизвикат някаква остра обществена реакция. Ами Обединените Арабски Емирства съобщиха, че до понеделник срещу тях са били насочени повече от 150 ракети и над 210 дрона, които обаче са убили само двама цивилни.
Катар пък е бил цел на 65 ракети и дванадесет ирански дрона, които предизвикали раняването на осмина човека и от тях само един е с опасност за живота, Бахрейн обяви, че е бил атакуван от 45 ракети и девет дрона, а Саудитска Арабия се оплака от това, че била пострадала нейна голяма рафинерия. Независимо от това, в абсолютен синхрон Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Катар и другите ударени монархии осъдиха явното нарушение на техния национален суверенитет и заявиха, че си запазват правото на отговор.
Саудитският престолонаследник принц Мохамед бин Салман даже увери страните от Персийския залив в готовността на кралството да постави целия си завиден военен капацитет на тяхно разположение, веднага щом го пожелаят. Освен това, изправени пред сериозната ситуация, саудитският лидер и президентът на ОАЕ - Мохамед Бен Зайед, загърбиха в телефонен разговор различията си покрай т. нар. йеменски въпрос и спряха отприщилото се през миналия декември влошаване на двустранните отношения.
След всичко казано дотук, изглежда съвсем закономерно, че монархиите от региона ще решат дилемата си в полза на укрепването на съюза със САЩ и Израел, и ще заиграят в техния отбор в решаващия му мач с Иран.
Но не съвсем, тъй като в очите на столиците в Персийския залив стратегическите ползи, които могат да се очакват от развихрилата се война, са ограничени. Още повече, че според въпросните столици Иран и неговите регионални съюзници вече са били до голяма степен отслабени, а ядрената програма на Техеран е била почти изцяло “демонтирана”. Ето защо, за да умилостивят Техеран при нагнетяването на обстановката миналия петък, монархиите от Залива, заедно с Йордания, отказаха на ВВС на САЩ достъп до тяхното въздушно пространство за нанасяне на удари срещу Иран.
Несъмнено политиците в тези страни се притесняват от неконтролиран колапс на Ислямската република, който може да доведе до фрагментация на държавата, до анархични действия на нейните радикални милиции, до огромна бежанска вълна преди всичко към тях - богатите презморски съседи, до изтичане пак към тях на ядрени или радиоактивни вещества и до сериозни смущения на енергийните пазари. Все злини, които ще дестабилизират из основи богатите арабски страни, които обаче се страхуват и от още един голям риск - малко или много ненавижданият от тях Израел да стане най-силният регионален играч, ако Иран бъде смазан и в Техеран да бъде поставено на власт марионетно на Тел Авив правителство.
В този контекст прякото участие на страните от Персийския залив във войната срещу Иран представлява на този етап последният от предпочитаните от тях сценарии, тъй като могат да загубят много що се отнася до тяхната сигурност и икономическа стабилност. Поради тази причина съвсем закономерно е те да установят някаква форма на деескалация на отношенията си с Иран, ангажирайки се с диалог и в същото време да засилят способностите си за колективна отбрана.
Въобще според редица западноевропейски анализатори дипломацията засега остава опцията, която е предпочитана от столиците в Персийския залив - например емирът на Катар шейх Тамим Бен Хамад Ал Тани, призова в събота в телефонен разговор американския президент Доналд Тръмп към ограничаване на “опасна ескалация” в Близкия изток. Подобни позиции заеха лидерите на ОАЕ, на Кувейт и на други страни, които съзнават, че за да ги има, в този момент трябва да бъдат единни в разубеждаващото противопоставяне на агресивността срещу тях на Иран, но също така и на очертаващата се ескалация на инициираната от САЩ и Израел война.
Но “дипломатичната позиция” на страните от Персийския залив може да се промени в случай на продължаващи ирански атаки срещу техните територии и разширяването на целите им върху жизненоважна инфраструктури, като инсталациите за добив и преработка на петрол. Според интервюирания от агенция “Франс Прес” доцента от университета в Кувейт - Бадлер Ал Саиф, ако ударите на Иран срещу монархиите от Залив продължат и бъдат убити повече техни жители, тези страни със сигурност няма да се включат в директни атаки, тъй като те не желаят да им бъде лепнат епитета “военнолюбиви” след всичките усилия, които са положили досега, за да се представят като “мирното изключение” на Близкия изток.
Но те биха могли да отворят въздушното си пространство за американските и израелските ВВС и да им позволят да използват активно базите си на тяхна територия под предлог, че ги защитават от агресивния Техеран. А подобен ход ще усложни уравнението и ще докаже правотата на Израел, който се стреми да накара държавите от Персийския залив да се присъединят към него срещу Иран. Ето защо, ако атаките на Техеран продължат, монархиите от Арабския полуостров ще трябва да преосмислят цялата си стратегия за решаване на външнополитическите си проблеми главно с дипломатически средства.
Освен това страните от Персийския залив нямат алтернатива на американската военна защита, въпреки че са склонни към повече автономия и диверсификация на своите партньорства в областта на сигурността.
Румен Михайлов, "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар