Петър Воденски е работил в МВнР (1978-2020). Бил е генерален консул в Истанбул (1990) и посланик в Анкара (1991-1992), Кишинев (1995-2001) и Никозия (2005-2009). Два пъти директор на аналитичната дирекция в МВнР, два пъти началник на Кабинета на министъра на външните работи. Полковник от военното разузнаване.
Удостоен със златен почетен знак на МВнР и златен почетен знак „За вярна служба под знамената“ на МО. Член на УС на Българското дипломатическо дружество. Автор на книгата „А иначе дипломацията е сериозен занаят“ (2013, ново допълнено издание 2024).
- Посланик Воденски, ситуацията в Близкия изток много бързо ескалира. Светът изглежда в капан и изправен пред война, по-дълга от очакваното. Подценени ли бяха рисковете преди нанасянето на първите удари? Вървим ли към Трета световна война?
- Нещата не са никак добре. Тръмп бе предупреждаван от различни посоки – включително от негови близки сътрудници – да не предприема военни действия срещу Иран. Дори един висш американски генерал си подаде оставката, след като разбра, че решението за удар е вече взето. Твърди се, че Нетаняху е придумал Тръмп. Представяте ли си, ръководителят на Израел е заставил президента на САЩ да предприеме нещо, за което САЩ са нямали готовност! И сега Израел, като видял, че войната с Иран ще се проточи, обмислял да удари с ядрено оръжие (има такива информации). На фона на моментално заявената готовност на ръководителя на Северна Корея да предостави на Техеран ракети „при поискване“, това звучи доста апокалиптично.
Оказва се, че САЩ нямат дори план (те го наричат „пътна карта“), в който да са разписали какви цели си поставят, в какви срокове смятат да ги постигнат, има ли План „Б“ – ако първият вариант не проработи, и т.н. Сега се оказва, че САЩ нямат достатъчно ракети за продължителни военни действия, не могат да осигурят корабоплаването в Ормузкия проток – който е жизнено важен за снабдяване на света с енергоносители, не могат да приключат войната за броени дни – както се надяваха, и прочее неочаквани за тях резултати.
Що се отнася до въпроса Ви за Трета световна война – оптимистите казват, че сме на прага й, а песимистите казват, че тя вече е започнала.
- Военният ни министър Атанас Запрянов призна, че последните събития променят оценката на България за конфликта. В последните десетилетия, впрочем, не е имало оценка, която да сочи непосредствена опасност. Откъде идват опасностите за България и адекватни ли бяха реакциите на институциите дотук? Какво, според Вас, трябва спешно да бъде предприето?
- В последните десетилетия оценките на българските институции сочеха, че има опасност за България, и тя идва от Москва (има едни доклади на МС, проверете ги, ако не ми вярвате). Сега ръководителите на страните в Персийския залив, в които има американски бази и които станаха мишени на обстрел от Иран, се обаждат на Тръмп и го молят да спре войната с Иран. Същевременно се обаждат и на… Путин, с молба „да направи нещо“!
Българските ръководители, при възникване на необходимост, на кого да се обадят? На Тръмп? Той дали ще вдигне телефона? На Путин? Какво да му кажем? Че българският Черноморски бряг е много важен за Русия и не бива да бъдат допускани удари на Иран срещу България, нито да ни дава на Турция? Кой от днешните български ръководители би се обадил на Путин с такъв анализ?
Разбирате ли в каква черна, космическа дупка сме?
Защо досега слушахме безрезервно Рюте, Урсула и Кая Калас, без да кажем „гък“ за нашите национални интереси на сбирките на НАТО и на ЕС? На Марк Рюте сме му сърбали попарата преди десетина години, той, заради тесногръдия интерес на държавата си, не ни пускаше в Шенген, макар да бяхме технически напълно готови. Е, махна се Рюте от поста в Нидерландия, влязохме в Шенген. А Урсула и Кая не желая да ги коментирам, рядко могат да се срещнат по-неадекватни ръководители на такива постове.
- Към пребиваването на американските самолети на летище „София“ се прибави и разрешението за преминаването през въздушното ни пространство и пребиваването на територията на България на съюзнически и чужди въоръжени сили и средства. То е дадено от военния министър, като е уведомено Народното събрание. Мишена ли сме, съучастник ли, посланик Воденски, след тези решения?
- Знаете ли, имам чувството, че хората, които ръководят България в момента, са като в детска приказка. Заспали са преди няколко години, вчера са се събудили и сега говорят на езика, на който се е говорело преди да са заспали. Без да си дават сметка за времето, което е преминало и за промените в света, които са настъпили. Осъждат ударите на Иран по американските бази наоколо, но не казват в отговор на какво са тези удари. Казват, че основната заплаха идва от Русия, като дори не си дават сметка, че вече сме част от войната в Близкия Изток. В момента Иран гледа на нас като на съучастник и мишена. Трябва час по-скоро да се измъкнем от това положение, но, повтарям, не виждам кой от сегашните ни ръководители би могъл да направи това.
- Кои рискове за националната ни сигурност бихте извели като първи по важност? Непосредствен удар, бежанска вълна, галопиращи цени?
- Бих казал – и трите. Единствената ми надежда се базира на факта, че екстрасенсите/гледачките казват, че България ще бъде подмината от този катаклизъм. Но, както казва народът, „Бог помага, но в кошара не вкарва“, в нашия случай това, според мен, означава, че трябва промяна в мисленето на сегашните ни ръководители. Бърза промяна, защото не остава много време.
- Високопоставен служител в Техеран заяви, че Иран няма намерение да преговаря със САЩ и е готов за дълга война. Кой ще спечели и кой ще загуби, ако войната се проточи?
- Израел и САЩ започнаха ударите срещу Иран в момента, в който се набелязваха изгледи за постигане на някакъв резултат в иранско-американските преговори. Израел побърза да ликвидира върховния ръководител на Иран, удари девическо училище и уби стотици ученички, уби семейството на аятолаха, включително внучката му – бебе. Как се очаква след цялото това варварско поведение някой в Иран да иска да преговаря?
В класическата дипломация има една максима: когато преговаряш, не трябва да притискаш партньора/врага в ъгъла, а трябва да му оставиш вратичка/начин да излезе с достойнство от положението. Какво да очакваме от Иран при положението, в което е поставен? Техеран се бори за своето оцеляване и очаквам да използва за това всички допустими и недопустими средства.
- Тръмп твърди, че „иранците карат на изпарения“ и обеща съдействие за танкерите, преминаващи през Ормузкия проток. Но позициите му сякаш изглеждат разклатени. Под въпрос ли е политическото му оцеляване?
- За тази година-и-нещо се наслушахме на най-различни приказки от Тръмп. Не изключвам да се стигне до импийчмънт, като се мине пред различните етапи – частични избори в законодателния орган и пр.
А за танкерите през Ормузкия проток – застрахователите отказват да ги застраховат, а Иран ги обяви за мишени. Трудно ще ни е на всички нас.
- Европа не е единна в позицията си, но страни като Испания вече бяха наказани от Тръмп за позицията си и нежеланието да предоставят военни бази за американските удари. Какъв избор имат по-малки и по-зависими страни? Като България, например.
- С времето Тръмп все повече изпуска нещата. Ще може ли да накаже Испания с търговия и мита? Не вярвам. Ще може ли да се договори отново за мита с Европа, защото испанските стоки могат да минават откъде ли не? Не вярвам. А за шанса на България, повтарям: необходима е бърза промяна.
- Каква е Вашата оценка за европейските реакции?
- Много объркани и разностранни. Един ден казват, че са готови да помагат на страните от Залива да се справят с ударите на Иран, на другия ден отричат. Има дори случаи, когато два и повече източника от едно и също европейско правителство излизат с различни позиции. Впрочем, вече едва ли бихме могли да говорим за „единна Европа“ и „единно НАТО“, мина това време.
- Какви са в крайна сметка целите, които преследват САЩ и Израел с военните удари и има ли различия между тях? Къде са интересите на Китай в близкоизточния пъзел?
- Израел от години работи по различни линии срещу Иран, по различни дълбочинни причини, като на повърхността се говори от десетилетия, че „Иран до няколко часа, до няколко дни, до няколко седмици ще създаде ядрено оръжие“. Очевидно е пропаганда за широките маси. САЩ също имат сериозни причини – да поставят под контрол добиването и производството на енергоносители (виждаме да се действа и в други региони по света), а също да създадат своеобразна „дъга“ около Русия с оглед по-нататъшни действия, както и да блокират коридорите на Китай. Китай от своя страна има интерес САЩ да губят ресурс, с цел постигане на своите цели (много са).
- Реакцията на Москва бе остра – говори се за цинизма на призивите от страна на Запада иранският народ да вземе нещата в свои ръце, за "мнимата иранска заплаха". В същото време Русия сякаш има дивиденти от случващото се. Или?
- Русия призоваваше за решаване на тези въпроси с дипломация, но не се получи. Същевременно Русия отказва да приеме насилствената смяна отвън на ръководството на дадена страна, в противоречие с всички постулати на международното право. А това, че с действията си САЩ вдига цената на енергоносителите, които са много важно бюджетно перо за Москва, за Путин е добре дошло. Тръмп му направи такъв подарък!
И още нещо, забелязвате ли, че Тръмп нареди на антуража си и на медиите, ставащото по отношение на Иран да не се нарича „война“, а „специална военна операция“? Каква красота за Путин!
- Липсата на редовно правителство и предстоящата предизборна кампания правят ли ситуацията у нас още по-нестабилна?
- Бих казал, че ситуацията у нас е плашеща не за друго, а заради липса на отговорност. Кой ще отговаря за това, че предоставихме гражданското си летище в София на американски самолети-цистерни, които зареждат американски самолети, участващи във военни действия в Близкия Изток? Кой ще поеме отговорност за това, че разрешаваме в сегашния момент преминаването през България на чужди военни средства? Коя партия? Това служебно правителство на кого е? На Президента, който няма думата при определянето на състава му? На Народното събрание? Всички си мислят, че са си измили ръцете, и ако „стане нещо“, ще отидат „по островите“. От десетилетия българският, а и европейско-атлантическият елит, живее с вярването, че „неуязвимостта му“ е даденост, че „нищо няма да му се случи, след като досега не се е случило“. Всяко предишно преминаване на „червена линия“ не е довело до катастрофа, значи „няма страшно“. Формира се модел „можем да стигнем и по-далеч“. Хоризонтът е до следващите избори, не се мисли в дългосрочна перспектива. Наистина е плашещо!
Интервю на Таня Джоева, Epicenter.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар