Затънал до гуша в Персийския залив, където според признанията на куп висши представители на американската администрация го е натикал Бенямин Нетаняху, Доналд Тръмп заклейми в края на миналата седмица европейските съюзници на САЩ в НАТО като изменници, неверници и мишоци.
За капак силният човек във Вашингтон предупреди овластените в Брюксел, Берлин, Лондон, Париж и Рим мъже и жени, че Америка няма да забрави никога как те са отказали да й помогнат с бойни кораби за отварянето на блокирания от Иран Ормузки проток.
Като президентът на САЩ даже обяви и то не под сурдинка, че прикривайки малодушието и страха си с гръмки лозунги от сорта на „сегашната война в Близкия изток не е наша война“ или с декларации, че ще се включат в разблокирането на протока, ама когато патакламата приключи, евроначалниците потапят иначе така милия им заради гратис-сигурността Атлантически алианс.
Въобще Доналд Тръмп видя в пръкналото се стратегическото несъгласие между себе си и европейските лидери поразителното доказателство на неговото отдавнашно твърдение, че НАТО е „еднопосочна улица“, на която американският закрилник плаща за сигурността на европейците, които обаче „не са там, когато имаме нужда от тях“. Няма значение, че това е исторически неточно - единственото активиране на прословутия Член 5-ти на Североатлантическия договор през 2001 г. ги завлече в Афганистан за години на скъпоструващи битки.
„Съединените щати ще трябва да запомнят това“ – каза обаче „яростният“ Тръмп по повод на шумния ормузки отказ, - защото то е много сериозно нещо.“ И поради тази тази причина, ако трудностите на Америка с Иран се увеличат, Европа ще бъде държана от Белия дом още по-отговорна за евентуалните бъдещи беди, въпреки че лидерите й нямат „де юре“ никаква причина да се притекат на помощ на Съединените щати и Израел във войната им с Иран.
Ами никой по високите етажи на властта във влиятелните столици на Стария континент не е искал тази война, нито е бил информиран за нея, а общественото мнение в европейските страни е определено против нея. И изглежда с право, тъй като според редица западноевропейски анализатори най-лошият начин да се влезе в конфликт е като се следва тълпата, чувствайки се задължен да го направиш само за да угодиш някому, без да знаеш неговите цели или да имаш някакъв поглед и контрол върху развоя на военната операция.
А е очевидно, че споменатият член 5 от Североатлантическия договор също не може да бъде приложен, тъй като той се задейства срещу агресор, нападнал страна-членка на НАТО, а в случая Вашингтон атакува пръв Техеран. Ето защо за мнозина коментатори в Германия, Италия и Франция в конкретния случай спешното искане на Доналд Тръмп към европейците "да осигурят Ормузкия проток“ е емблематично за състоянието на васалност, в което той твърди, че ги държи и те са нещо като спомагателен придатък на американската мощ.
Накратко казано, това, което се случва в момента във водите на Ормузкия проток, е от решаващо значение за бъдещето на НАТО. Макар и сериозно поочукан, Алиансът е все още непотопен, но е изправен пред опасността скоро да се окаже на стотина метра дълбочина в иначе недълбокия „канал“. По простата причина, че замислената от САЩ и доминирана от 1949 г. насам военна структура, сега е развявана от тях като ненужен обременяващ ги корсет. А след като е изгубена същността на трансатлантическите отношения - солидарността, пътищата за спасяването на НАТО от удавяне са само два.
Първият е европейците да се признаят за безусловни васали на САЩ и да ги следват сляпо, а другият е да изградят и укрепят солидарността между тях самите в името на някакъв на практика нов алианс. За съжаление на мнозина вторият път май се оказва невъзможен – в създалата се ситуация единството на отказа вече се разкъса, от там и заченатата „вътрешноевропейска солидарност“.
Ами Великобритания предостави военновъздушните си бази за ползване от САЩ срещу Иран, от италианската база Сигонела към Персийския залив летят пък тайно по нощните доби свръх мощни разузнавателни дронове, а Франция реши да се оправя за собствена сметка с нов самолетоносач със звучното име „Свободна Франция“.
Васали или прелъстени и изоставени?
Румен Михайлов, "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар