Преди два месеца, когато САЩ атакуваха с блиц операция Венецуела и закопчаха президента й Николас Мадуро, писахме на тези страници, че техният президент Доналд Тръмп е актуализирал старата американска доктрина “Монро”.
Измислена през 1823 г. от тогавашния държавен глава Джеймс Монро, тази теория определя хегомонистична роля на Съединените щати в Западното полукълбо, тоест то е нещо като техен “заден двор”, там те няма да толерират намеса на други, като пък самите те не би трябвало да се ширят другаде. Да, ама се оказа, че на Тръмп не му пука от “Монро”, тъй като междувременно се зае да решава проблемите в други региони на света, от Газа до Иран, играейки все главна роля.
Някои наблюдатели в Америка и Западна Европа го нарочиха за изолационист, но той се разпищоли като истински световен полицай, разчитайки на якия си “бицепс” - министъра на войната Пийт Хегсет. Други анализатори му написаха диагноза, че страдал от влечение към автократи, но Тръмп арестува един в лицето на споменатия Мадуро, премахна друг, който беше начело на Иран, като в същото време маргинализира и отслаби Си Дзинпин и Владимир Путин особено в Близкия Изток, Латинска Америка и Африка. А в арабските страни влиянието на Вашингтон нарастна неимоверно, през януари пък в задушената от аятоласите Ислямска република хиляди манифестанти призоваваха за американска намеса срещу репресиите там.
Въобще дълго време мнозина коментатори се опитваха да очертаят в рамките на възможното някаква “доктрина Тръмп” във външната политика на САЩ, но се натъкваха на все един и същ проблем - президентът веднага опровергаваше тезите им. Но може би тя най-после започва да се оформя или поне така смята анализаторът в консервативния мозъчен тръст “American Enterprise Institute” - Марк Тисен. Преди няколко дни той обясни във в. “Вашингтон Пост”, че истинската “доктрина Тръмп” за външната политика на САЩ е изкристализирала в тяхната военна намеса срещу сегашното радикално ръководство на Ислямската република. В анализа си Марк Тисен тръгва от една противоположна теза - ударът срещу Иран не означава започване на нова безкрайна война, а закриване на такава, продължила почти половин век, не е военна операция с цел ескалация, а опит за окончателно затваряне на цикъл на отдавнашна агресия. Началото й датира от 1979 г. с нахлуването на пасдарани в американското посолство в Техеран и последвалата т. нар. криза със заложниците, която унижава САЩ в продължение на 444 дни.
Оттогава според Марк Тисен Иран никога не е спирал да воюва срещу Америка чрез мрежа от милиции и въоръжени групи - от нападенията през 1983 г. срещу морските пехотинци в Бейрут до атаката през 1996 г. срещу кулите Хобар в Саудитска Арабия. Към тези епизоди се добавят иранската подкрепа за Хизбула, контактите с мрежата на терора “Ал Кайда” в годините след 11 септември 2001 г. и военната помощ за шиитските бунтовници, които се биеха срещу американските войски в Ирак.
Клането на израелски и американски граждани от 7 октомври 2023 г., извършено от Хамас с подкрепата на Иран, е само последната глава от регионална стратегия на Техеран, която използва въоръжени групи като инструменти за натиск срещу Съединените щати и техните съюзници. Към тази картина Тисен добавя и терористични заговори срещу американски цели, включително опити за убийство на американски политически лидери.
Основавайки се на този исторически прочит, авторът на “Вашингтон пост” твърди, че продължаващата военна операция срещу Иран не представлява внезапна ескалация, а е опит за окончателно затваряне на цикъла на тръгнала от него агресия. Като премахването на иранската заплаха би позволило на Съединените щати да намалят масивното си военно присъствие в Близкия изток, което поглъща ресурси и стратегическо внимание от десетилетия.
Едва след неутрализирането на Техеран, изтъква Марк Тисен, Вашингтон ще може наистина да осъществи т. нар. завъртане към Азия, т. е. прехвърлянето на стратегическия център на външно-политическата си тежест към Индийския и Тихия океан, за да се изправи срещу китайското предизвикателство там. И тук анализаторът лансира най-интересната си теза, която се отнася до метода за атака срещу Иран и на практика бележи раждането на новата външнополитическа доктрина на САЩ - “доктрината Тръмп”. След Виетнам - обяснява Тисен - Роналд Рейгън трябваше да се изправи пред общественото мнение, уморено от големи сухопътни войни. Неговият отговор беше “доктрината на Рейгън”, която се състоеше в подкрепа на местни антикомунистически движения - от афганистанските муджахидини до никарагуанските контри - вместо пряко ангажиране на американски военни контингенти.
А след двадесет години войни в Ирак и Афганистан, американските избиратели вече не искат мащабни военни експедиции, следователно “доктрината на Тръмп” би трябвало задължително да бъде стратегия за упражняване на глобална власт без продължителна военна намеса. Инструментариумът за постигане на тази цел е разнообразен - икономически натиск чрез санкции и мита, дипломатическа изолация, а при необходимост и целенасочени военни атаки за “обезглавяване” на враждебни режими. Меродавната идея на “доктрината Тръмп” е, че американската сила може да оформя регионалните баланси отвън, без политическите и човешки щети на нашествията.
И в случая с Иран този подход приема точна форма - унищожаване на военната, ядрената и репресивната инфраструктура на режима от въздуха, след което задачата да решат политическото бъдеще на страната се оставя на самите иранци. В тази визия няма нужда от конкретно военно присъствие на територията на страната, като решаващата сила на промяната би трябвало да бъде иранското население. Марк Тисен завършва анализа си с амбициозна прогноза - ако операцията срещу Техеран успее да свали режима или окончателно да неутрализира иранската заплаха, Тръмп може да се присъедини към малката група президенти, променили световния ред.
Тук авторът цитира два доста предизвикателни прецедента - този на президента Франклин Рузвелт, свързан завинаги с поражението на национал-фашизма, и Роналд Рейгън - героя на победата в Студената война. Казано с няколко думи, Марк Тисен е много благоприятно настроен към стратегията на Тръмп, която се заключава в поддържането на глобално лидерство от САЩ, но с по-непреки и по-евтини инструменти от тези, използвани в големите войни от миналото. Ама анализаторът на консервативния американски мозъчен тръст не казва, какво ще се случи при евентуален провал на Тръмп в Иран, може би и защото не си го представя?!
Румен Михайлов, "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар