Eх, Пратер, Пратер!

Може да не сте съгласни с лозунга „България над всичко“, но защо всеки от нас не направи нещо, че България да не е под всичко?

„Живи да ви оплача аз вас - произнесе състрадателно бай Ганю; - Eх, Пратер, Пратер!... Минавало ли ви е през ума като какво нещо е туй Пратера! Ама отде ще ви мине през ума. А да зема да ви разправям, не можете го разбра!“ 

Така казал бай Ганю на своите другари при вида на веселящите се софиянци и чужденци в боровата горичка в Княжево. А бай Ганю бил виждал прочутия виенски парк и много други неща, които в Европата били много по-лъскави, отколкото в нашата малка, но скъпа родина.

Все тази история ми идва на ум като гледам надменните физиономии на някои „европейци“ и глобалисти. Пълно презрение към всичко българско, състояние на чуждопоклоничество и, разбира се, час по час повтаряне и по най-дребния повод на идиотския израз „българска работа“. Още нашите възрожденци са отбелязали тази, вероятно останала от робството, привичка на мнозина българи. „Не знайм, не можем, все тойзи чуй се вик“, проплаква Петко Славейков. Но българска работа са и славните победи при Одрин и Дойран (да не говорим за някогашна България, за Тервел, Крум и Симеон). Българска работа са стотиците титли и медали по стадионите на света, и IT специалистите, и оперните певци, и Съединението, и Шипка, и Каймакчалан, и учените, изградили България от гола поляна, и спасените евреи. През 1905 година президентът Теодор Рузвелт казва: „За последните 30 години, освен Япония, само една страна е направила такъв огромен напредък, и това е България!”

Но да си гледаме обективно на нещата. Какво свършихме за сегашните 35 години, че и повече, без войни, с помощи и дундуркане от Европейския съюз? Съсипаната от 45 години комунизъм душевност избликна като жажда за печалба с всички средства, желание за нови големи братя и разсипване на всичко направено в интерес на наши и чужди мошеници. Разграбиха се над 3 000 предприятия, стотици хотели и почивни станции. Като пътуваш из някои части на България пред очите ти се никнат руини от някогашни заводи и всякакви сгради. Заводите били стари, ще ни построят по-нови. Да, но някои от тези „стари“ заводи бяха снабдени с доста нови машини, които купилите ги за стотинки мошеници веднага изнесоха в чужбина. Заводите се срутиха, парите заминаха към офшорките, хиляди хора в по-малките населени места останаха без работа и се юрнаха към София или към чужбина. Емиграцията и урбанизацията обезлюдиха области, за които дедите ни кръв са лели. Затвориха училищата - няма деца. Сега от българи родители се пръкват нови американчета, австралийчета и всякакви други. Където е добре - там е родината, казвали някои (не всички) римляни. Абе, може да не сте съгласни с лозунга „България над всичко“, но защо всеки от нас не направи нещо, че България да не е под всичко? Да направи нещо малко, но да допринесе за България. По това преценявам всеки човек.

Говоря често с мои близки, живели дълго в чужбина. Те всички имат една особеност - не харесват нищо българско, защото всичко сравняват със съответните неща в чужбина. Понякога (обикновено неуспешно) се мъча да ги накарам да забележат някакъв български напредък, нещо хубаво, станало в България, някакво постижение на българин. Къде ти? Какъвто парк и да направим, Пратерът си е Пратер, да не говорим за разни други паркове. Ако се зарадвам на някоя асфалтирана улица, веднага ме отрязват: „Във Вашингтон какви улици има... А и българският асфалт е един асфалт...“ Същото е и със сградите (ТАМ какви сгради има!), с крайбрежието (друго си е в Маями!), с планините (а бе каква Рила, какъв Пирин, ти знаеш ли какво са Алпите?). 

Една от основите на всяка държава е нейната армия. E, войската ни е побеждавала, но това са стари работи, няма какво да разказваме на децата за Дойран или Одрин, защото това е национализъм (ужас!). Евроатлантическо (демек правилно) е да пратим нашите войници да топлят баните на нашествениците в Ирак. Да сведем българската войска до една бригада за мисии за където кефне на някой задокеански или брюкселски умник. Да си нарежем ракетите (без да ги заменим с нови) и да оставим съюзниците да мислят какви да са целите на България и задачите на нейната армия. А родните добре платени лапацала да мрънкат ден и нощ „Малки сме, слаби сме...“ и да се водят по указанията за едничката „правилна линия“.

Имали сме велики оперни певци - ТАМ ги нямат, но пък си имат парички, с които винаги могат да докарат нашите в Метрополитен. Абе, казах Метрополитен и се сетих за прекрасното над 50-километрово софийско метро, много по-чисто и красиво от метрата на посетените от мен страни. Да, ама е с руски влакчета! И какво им е лошото? Това, че са руски. 

Не е модерно, че трябва да се работи за България. Винаги ще има страни и хора с повече пари от нас. Някои (не всички) са и с по-високи планини, и с повече острови, и с по-дълго (макар и каменисто) крайбрежие. Да, но това е нашата страна. Който не го разбира, ще си остане дърво без корен. 

И, разбира се, ще завърша с вечния Паисий:„А ти, болгарине, не прелащай ся, знай своя род и език!“

Петър Берон, "Труд"