Разхлабване на ограниченията за държавна помощ за населението и производствените предприятия, въвеждане на данък върху свръхпечалбите на енергийните компании и използване на кохезионните фондове за борба с високите сметки за енергия - това предвижда в общи линии планът на Европейската комисия за справяне с енергийната криза.
Документът, съставен експресно от вдигнатите под тревога брюкселски чиновници, както и мерките за неговото изпълнение, би трябвало да бъдат приети следващата седмица, но “черновата” бе представена вчера сутринта на акредитираните в Брюксел журналисти след края на извънредното заседание на изпълнителния орган на ЕС. Засега планът не предвижда временно спиране на Пакта за стабилност и растеж, както настояват някои страни-членки, тъй като според комисаря по икономическите и финансовите въпроси Валдис Домбровскис в момента икономическите прогнози сочат значителен спад в растежа, но не и тежка рецесия.
“Пактът е предназначена за справяне с тежки рецесии и към сегашния момент още не сме навлезли в този сценарий” - обясни еврокомисарят на брифинг, като в същото време призова правителствата на 27-те да прилагат безкомпромисно фискалната си политика с цел осигуряване на средства за справяне с извънредни ситуации. За Домбровски една от най-важните мерки от пакета на ЕК за ограничаване на щетите от ескалиращите разходи за енергия е свиването на ограниченията за държавна помощ, което според еврокомисаря ще позволи на страните да покриват до 50% от допълнителните си разходи, налагани от покачващите се цени на горивата и суровините, включително тези на изкуствените торове.
Всичко тези малко или много добри намерения на ЕК, които би трябвало да бъдат дискутиран на неформалната сбирка на Европейския съвет на 22 април, обаче се обуславят от доста тревожна предпоставка, формулирана от комисаря по енергетиката Дан Йоргенсен. Тя бе очертана от него в нарочна справка, разпространена сред брюкселското пишещо братство и подчертаваща известна на всички истина - ако войната в Персийския залив продължи, ще се случи истински “икономически и финансов шок”, като планът на ЕК ще се обезсмисли.
Съюзният началник на важния икономически сектор е необичайно прям и изготвеният от него документ очертава два сценария за развитие на сегашната криза. Според първия, който може да се нарече по-благоприятен, ако конфликтът в Персийския залив приключи бързо, тогава предишните потоците от петрол и газ постепенно ще се възобновят през следващите от един до три месеца - по-бързо първият и по-бавно - вторият.
Съответно цените на горивата биха спаднали, при условие, че Ормузкият проток бъде отворен отново, но геополитическият риск в региона ще продължи да оказва неблагоприятно дългосрочно въздействие върху икономиката до края на тази година, през следващата 2027 г. и след това. Като направо отчайваща е перспективата за възобновяване на доставките за Стария континент от региона на природен газ - огромен проблем и след 2030 г. поради щетите по инфраструктурата на Катар.
Според втория, отчайващо-неблагоприятния сценарий на Йоргенсен, ако в обозримото бъдеще не бъде сложен край на войната в Персийския залив и “търговското доверие не бъде възстановено”, пазарът ще премине “от фаза на временно прекъсване на снабдяването с петрол и газ към продължителен шок в доставките”. А подобно развитие би довело до трудности при складирането и съхранението на резерви от природен газ в Европа и съответно до “възможни неудържими скокове на цените”. “Силният шок” върху цените на петрола и “продължаващите прекъсвания” в доставките на петролни продукти, т. е. на бензин, дизел, керосин и др., ще доведат до “последващо изчерпване на запасите и евентуален недостиг на гориво в някои региони на Европа”.
Като на първо време ще бъде ударен най-силно въздушния транспорт, но икономическото въздействие на липсата на горива ще се усети по цялата производствена верига. Следователно в справката на Йоргенсен, която следващата сряда също ще бъде представена на вниманието на ръководителите на 27-те, се препоръчва мерките в плана на Комисията за справяне с кризата да бъдат разделени в два пакета - незабавни и дългосрочни.
Сред първите са по-голяма и интензивна координация на равнище ЕС, защита на потребителите и индустрията от ценови шокове, икономии на енергия и намаляване на потреблението на газ и петрол. Това означава, че попълването на запасите от газ и петрол ще трябва да бъде координирано, “чрез договаряне на времето за покупки от държавите-членки, за да се избегнат скокове на цените поради увеличаване на едновременното пазаруване, тъй като опитът показва, че липсата на координация може да води до скокове на цените особено на природния газ”. Накратко - според Йоргенсен конкуренцията между страните-членки не е желателна и трябва да се избягва, но в сегашната ситуация това е изключително трудно. По простатата причина, че в момента две трети от производството на горива е съсредоточено само в 5 от 27-те и това прави почти невъзможна солидарността между държавите от Съюза.
Доколкото до дългосрочните мерки, освен ограничаването на енергоемките индустриални потребители, що се отнася до семействата, Брюксел поставя ударението върху пестенето на енергия и стимулирането с финансови лостове и помощи на закупуването на термопомпи за отопление, използването на електрически превозни средства, на слънчеви батерии за топла вода, изолация на домовете, стимули за обществения транспорт и др. Идеята е да се ускори “разпространението на чиста енергия” и да се подпомогнат страните-членки в разширяването на производството на електричество от природни източници, на биогаз, биометан и др.
Препоръката е “да се увеличат инвестициите” в чиста енергия чрез задълбочено проучване на възможностите за финансиране от ЕС на собственото производство на електрически ток чрез кохезионните фондове или Фонда за възстановяване с една единствена крайна цел - постигане на енергийна независимост.
Румен Михайлов, "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар